П рез последните пет години Унгария се превърна в поучителна история за това какви рискове очакват централноевропейските икономики с леви правителства, готови щедро да харчат държавни пари за наваксване на изоставането от старите страни - членки на Европейския съюз.
Сега, изглежда, това започва да се променя и анализаторите говорят за нова икономическа парадигма. Властите полагат усилия да свият раздутия бюджетен дефицит, докато тревогите започнаха да се пренасят към поведението на правителствата в Чехия и Полша. От друга страна, растат съмненията, че официалната статистика прикрива бягството на бизнеса към сивата икономика.
През 2007 г. се очаква бюджетният дефицит да намалее до 6.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) при 10% за миналата година.
Правителството на премиера Ференц Дюрчани подготвя закон, с който да се постигне балансиран бюджет (преди лихвените плащания) към 2008 г. и да се премине към бюджет на излишъка през 2009 г.
Статистиката отчита и бързо свиване на дефицита по текущата сметка. При положение че през 2006 г. той бе 7.1% от БВП, за 2007 г. той вероятно ще бъде 5.5%, а за следващата година ще се гони нивото 4.3%. Износът е доста добър и зависи по-скоро от състоянието на съседната германска икономика, отколкото от разменната стойност на националната валута форинт.
Средните предприятия в Унгария също се справят по-добре от очакваното, сочи съвместно проучване през март на анализаторската компания GVI и Volksbank.
Анкетата разкрива, че тези фирми увеличават капацитета си и планират да наемат още работници. Нараства и вероятността да се увеличи финансирането от фондовете на ЕС да развитие и за тяхното съфинансиране от националния бюджет.
Плановете са общо те да се увеличат от 455 млрд. форинта (около 2 млрд. евро) през 2006 г. на 632 млрд. през тази година и да скочат повече от два пъти през 2009 г. до 1041 млрд. форинта. Унгарското съучастие ще е по-малко от една трета, сочат прогнозите на финансовото министерство.
"Всичко, което се очаква от унгарците да сторят с бюджета си, е да устискат до следващия януари, след което ЕС ще подложи яко рамо", коментира пред Ройтрес мениджър в базиран в Лондон хедж фонд.
Дотогава обаче централната банка ще е под
сериозен натиск да промени обменния курс на форинта
След като Словакия направи преоценка на коридора, в който може да се движи кроната й миналия месец, сега се следи дали и Будапеща няма да предприеме нещо подобно.
Решението на банката в Братислава веднага оскъпи централноевропейските валути, като форинтът скочи с 1.7% и наближи горния праг на обменния коридор, простиращ се между 240.01 и 324.71 форинта за евро. На няколко пъти досега централната банка е призовавала да се направи тази крачка, но правителството винаги се противопоставяше.
Междувременно бе сменен гуверньорът на централната банка Жигмунд Ярай и новият Андраш Шимор - номиниран от премиера Дюрчани, ще трябва да направи своя избор.
"Няма значение дали проблемът е включен в дневния ред или не, инвеститорите може да го принудят да действа, ако се предприеме спекулативна атака в момент, когато форинтът е около долната граница на коридора", прогнозира Таня Коцос от Royal Bank of Canada. Лично тя е понижила прогнозата си за обменния курс на форинта в края на годината от 259 на 236 за евро, т.е. съвсем близко д долния праг.
Ако сегашният коридор трябва да бъде изоставен, по-добре е това се случи сега, твърдят анализатори пред Ройтерс. Всяко отлагане няма да повлияе на перспективата да се влезе в еврозоната през 2013-2014 г. - срок, който означава, че нов обменен коридор може да има през 2010-2011 г., т.е. в момента на влизането в тригодишната "чакалня" (известна повече като ERM-2).
Решителен ход днес също така би премахнал впечатлението, че правителството смята за реална стойност на форинта средата на сегашния коридор.
Един по-силен форинт би позволил повече пространство за намаляване на лихвените проценти - нещо, което е политически желано, но не би се свързало толкова с правителството, твърдящо, че централната банка е независима институция.
"Очакваме по-агресивното намаляване на лихвения процент да започне през втората половина на годината, може би от май, когато ще излезе следващият доклад за инфлацията", прогнозира Силия Сепинг от "Лемън брадърс".
Повечето анализатори прогнозират до края на годината сваляне на поне 100 базисни точки от сегашното 8% ниво на основния лихвен процент. Според института GKI дори може да се стигне до 6-6.5% през декември.
Инфлацията скочи четири пъти от миналогодишния април досега, след като правителството вдигна данъците и оскъпи комуналните разходи. Покачването на цените на природния газ и лекарствата увеличи още повече инфлацията през февруари. Цените на потребителските стоки за година поскъпнаха с 8.8% - най-бързото темпо от 6 години насам.
В "Икономист интелиджънс юнит" също смятат, че в момента
унгарската икономика е "на кантар"
Те също подчертават свиването на дефицита по текущата сметка в края на 2006г. и го обясняват отчасти с контриращите мерки на правителството срещу апетита да се потребява.
Но анализаторите на "Икономист" посочват, че това не е достатъчно - трябва да имаструктурни реформи, защото старите проблеми пак ще изскочат, когато икономиката отново набере ход.
Според данни на централната банка от 30 март дефицитът по текущата сметка през последното тримесечие на 2006 г. е бил 1.12 млрд. евро (1.39 млрд. евро през последните три месеца на 2005 г.) с отчетлива тенденция за намаляване, защото в предходното трето тримесечие е бил 1.16 млрд. евро. Това е най-добрият резултат от пет години насам.
Обяснението е в подобрената търговия - в същото четвърто тримесечие Унгария е отчела търговски излишък от 159 млн. евро - най-доброто представяне за тримесечие от 1995 г. насам.
За сметка на това ръстът на вноса е намалял най-вероятно заради ограничителните мерки на властите. Унгарците започнаха да консумират по-малко от лятото на 2006 г. и през януари ръстът на потреблението стигна 1.2% на годишна база - най-ниското равнище от 6 години насам.
Изглежда, "болният човек" на Централна Европа започва да оздравява, коментира изданието. Вярно, че преките чуждестранни инвестиции са намалели доста - от 6.1 млрд. евро през 2005г. на 4.9 млрд. евро през 2006г., но все пак сумата остава внушителна и "Икономист" очаква вложенията в експротно ориентираните производства да се запазят на високи равнища през следващите няколко години.
Капанитке остават
Въпреки това позитивно развитие за Унгария остават заложени доста капани.
Първият от тях е точността на данните за текущата сметка. Самата централна банка в Будапеща се усъмни в акуратността на числата за външната търговия, предоставени от статистическия институт на страната.
Става дума за данни след влизането в ЕС през 2004 г., основани на доброволни доклади на компаниите вносители и износители. В неотдавнашната промяна на методиката настъпи сериозна корекция и сега банката подозира, че компаниите вносители са отчитали по-ниски данни, за да си спестят плащане на данъци.
Затова вниманието се насочи към баланса на финансите, т.е. към проследяване пътя на парите с цел да се получи по-точна картина.
През март кабинетът се отказа от плана си да облага дружествата, които не са отчели печалба. Отказът стана неизбежен, след като стана ясно, че законът може да противоречи на конституцията.
Идеята бе мярката да влезе в сила от юли и да вкара в бюджета 60 млрд. форинта, но сега ще търси други решения като затягане на данъчния контрол и подробен преглед на счетоводните книги на фирмите.
През 2006 г. от 315 хиляди дружества в страната 118 хиляди са отчели загуби и едва 16 хиляди са регистрирали печалба. Още по-тъжно е положението при едноличните търговци - там от 321 хиляди фирми 210 хиляди изобщо не са платили данъци.
"Прекрасно знаем как някои компании укриват доходи. Новото решение искаше да разшири данъчната база, да изкара на светло сивата икономика и да преследва онези, които не плащат данъците си", каза прагматичният министър на икономиката Янош Кока.
Вторият капан, за който предупреждава "Икономист", е прилагането на структурни реформи. Подобренията във валутната сметка ще са устойчиви единствено ако продължи фискалната консолидация и специално ако се премести акцентът от мерки за увеличаване на приходите в бюджета чрез събирания към мерки за по-добро структуриране на разходите.
През 2007 г. може и да бъде отчетено намаляване на дефицита по текущата сметка, но "Икономист" прогнозира отново ръст на потреблението през 2008-2009 г. с последващо раздуване на този дефицит до нива, които няма да са като предишните, но все пак ще са високи спрямо стандартите в района.
Краткотраен ще е и ефектът за намаляване на бюджетния дефицит до 3 от БВП тази година, ако не започна сериозни реформи в здравеопазването и пенсионната система, предупреждават още анализаторите.
Премиерът Дюрчани трябва да бъде поздравен, че започна да лекува болестта при първите симптоми, но все още се съмняваме, че той има политическа сила да продължи реформите като премиер, заявяват от "Икономист".
