Л егендарният амeрикански актьор Пол Нюман почина на 83-годишна възраст след продължителна битка с рака.
Природата и Бог предопределиха звездния живот на красавеца
с изваян профил и пронизително сини очи на сцената и екрана.
Обстоятелствата дълго време го възпрепятствали: служба в армията, където в края на Втората световна война служи като радист, след това семейният дълг - след смъртта на баща му някой трябвало да работи в малкото магазинче за спортни стоки, благодарение на което семейството се изхранвало.
Появило се и собствено семейство - родил му се син. На призванието надмогнало всичко друго. През 1951-1952 г. учи драматично изкуство в Унтиверситета в Йейл и в "Актърс студио" в Ню Йорк.
Наученото при великите педагози Лий Страсбърг и Елиа Казан помогнали, но най-силна увереност в себе си му донесла връзката и вторият му брак със също току-що започващата творческия си път актриса Джоан Удуърд.
Тя става не само любимата жена на Пол Нюман, с която той живее четири десетилети, нещо крайно необичайно за Холивуд, майка на трите им дъщери и умна съветница, благодарение на която актьорът внимателно избира ролите си и работи заедно с нея над тях.
Започнал в театъра и телевизията през 50-те години и се превръща в една от най-постоянните и популярни филмови звезди.
Номиниран е десет пъти за "Оскар", а през 1987 г. печели наградата за най-добра главна мъжка роля в "Цветът на парите". Удостояван е два пъти с почетни награди "Оскар".
Нюман е печелил награда за мъжка роля и на фестивала в Кан - за "Дългото, горещо лято" (1958).
Играл е централните роли в над 60 филма,
сред които знаменити и с място в историята на киното са "Котка върху горещ ламаринен покрив", "Бъч Касиди и Сънданс Кид", "Ужилването", "Играчът на билярд", "Непокорният Люк", "Присъдата. (виж филмографията му в imdb.com)
Нюман е работил с някои от най-големите режисьори на 20-и век - от Алфред Хичкок и Джон Хюстън до Робърт Олтман, Мартин Скорсезе и братя Коен.
Партнирал си е със звезди като Елизабет Тейлър, Лорън Бакол, Том Круз, Том Ханкс и най-вече Робърт Редфорд (в "Бъч Касиди и Сънданс Кид" и "Ужилването").
Играл и със съпругата си Джоан Удуърд, също е носителка на "Оскар" - за главна женска роля в "Трите лица на Ева".
Негова страст бяха автомобилните състезания
и той успя да спечели второ място на аепичното състезание "24-те часа на Льо Ман" през 1979 г.
Играеше важна роля в движението за граждански права и участваше в конференции по проблемите на разоръжаването.
Създаде Фондацията The Scott Newman Foundation, наречена на единствения му син, починал от свръхдоза наркотици през 1978 г.
За политиката: Това че бях в списъка на противниците на президента Никсън, бе най-голямата чест в моя живот. Кой знае кой ме подслушва и в списъка на кое правителство фигурирам сега.
За хомосексуалистите: Още от най-малък никога не съм могъл да разбера нападките срещу хомосексуалната общност. Човешките същества имат толкова качества. Когато свърша прегледа на всичко, от което наистина се възхищавам при даден човек, онова, което той прави с интимните си части, се оказва толкова назад в списъка, че няма никакво значение.
За наградата "Оскар": То е нещо като да ухажваш красива жена в продължение на 80 г. Тя най-накрая отстъпва и човек си казва: "Наистина съжалявам, но съм уморен."
За пенсионирането: В началото губиш паметта си, после губиш увереност в себе си и губиш въображение. Смятам, че за мен книгата е почти затворена.
