Проверяват на осем места всеки, който иска кредит

В секи българин, който поиска кредит от банка, бива проверяван поне на осем места за надеждност от чиновниците в съответната финансова институция.

Това означава, че личните му данни се сверяват с тези масиви от информация, за да се установи дали човекът ще покрива добросъвестно задълженията си, съобщава в. "Труд".

Информацията е от проверка на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в две български банки. Целта е била да се види дали има слаби места в системата, откъдето могат да изтичат неправомерно лични данни.

В първата проверена институция, условно наречена в публиказията на "Труд" "Банка А", по единния граждански номер на всеки кандидат се преценява на колко години ще е той към момента на изтичането на кредита.

Към момента на проверката са били обработени 133 608 искания за кредити от физически лица. Единният граждански номер се проверява и във вътрешната система на банката за това дали има вече кредити, които да са просрочвани поне два пъти в рамките на последните 6 месеца.

ЕГН се вкарва и в правно-информационната система АПИС за установяване на свързани лица и техните задължения към банката.

Кандидатите за заеми се проверяват и в Централния кредитен регистър, за да се види имат ли просрочия по кредити в размер над 50 лв.

Банковите инспектори сверяват кандидатите по техния ЕГН и БУЛСТАТ в сайта на Националната агенция по прлиходите, за да видят дали са регистрирани като длъжници, както и в сайта на Националния осигурителен институт, за да установят осигурителния им доход и данните за трудовия им договор.

"Банка А" е направила и собствен регистър, наречен ?черен списък?, където са вкарани всички хора, които са се опитали да получат кредит с документна измама, пише "Труд". Там вече имало 498 имена.

Всеки кандидат за заем трябва да декларира какво е здравословното му състояние и да посочи хроничните болести, от които страда.

Като слабост проверяващите от КЗЛД отчели, че няма контрол колко пъти е проверяван даден ЕГН във външните информационни масиви от служителите на банката, за да има сигурност, че получените сведения не се използват неправомерно.

Следят се единствено влизанията в системата на Централния кредитен регистър, защото всяка справка там се плаща от банката.

В другата проверявана институция, "Банка Б", която има 358 916 кредитоискатели, проверките са по-малко (няма данни да се правят справки в НАП), а шефовете могат да видят във всеки един момент къде, в кой масив и за кой клиент е ровил даден техен служител.

Данните за хората, получили заем, се пазят за срок от 10 години.

В същата публикация "Труд" описва скандална практика в столичен клон на банка, където за щяло и нещяло копират личните карти на клиентите, а посетител заснел препълнено кошче за боклук с изхвълени ксерокопия на лични карти, вкл. и своята.

Според вестника такъв инцидент за пореден път повдига въпроса защитени ли са личните данни на хората в банките.

Банковите чиновници не съобщаватна клиентите за какво са им копията от личните карти, но винаги ги карат да се подписват под "Вярно с оригинала".

Според КЗЛД банковите чиновници са длъжни да унищожават ненужните им копия така, че в никакъв случай да не допуснат попадане на информацията в трети лица.