Десният френски вестник "Фигаро" отбелязва, че министрите, които са "стожерите на отиващия си отбор", остават и в новия кабинет, макар и не на същите постове. Според вестника пред това правителство стои "деликатната задача да успокои социалното недоволство в условия на слаб икономически растеж и висок дефицит".
"Монд" е критичен в редакционния си коментар, където пише, че президентът Ширак подхваща "опасна игра", като запазва сегашния премиер Жан-Пиер Рафарен и прави много малки промени. "За втори път през последните две години Ширак показва, че е опасно глух за присъдата на избирателите", пише изданието и нарича това поведение "аутизъм" и "неспособност да се вслушва", като задава реторичния въпрос: "Как може някой да си представи, че министър-председател, така жестоко наказан пред урните, може да си върне общественото доверие, след като не е могъл да го запази през изминалите две години".
100-те дни, които Ширак дава на новия си кабинет да свърши работа, са недостатъчни от всякаква гледна точка, независимо дали става дума да убеди хората, че политиката му е правилна или за да промени поетия курс, коментира "Нувел обсерватьор".
Президентът е трябвало да направи обръщение към нацията, в което да обясни на французите, че е разбрал посланието им, и да очертае нова политика, вместо да се заключва в Елисейския дворец, смята изданието.
Левият "Либерасион" отбелязва, че в новия кабинет няма ключови нови играчи и добавя, че някои министри са платили изборната загуба на десницата с постовете си, а това е нечестно, защото главните виновници за нея са Ширак и Рафарен.
Темата е основна и за вестниците в съседна Германия. "Ди Велт" отбелязва, че рокадите са "промяна заради самата промяна". Изданието поставя под въпрос смисъла да се прави популярния бивш министър на вътрешните работи Никола Саркози мегаминистър на науката, финансите и индустрията, вместо просто да бъде назначен за премиер. "Очевидно е - пише "Ди Велт", - че Ширак е предпазлив да съжителства със съпартиец, особено с някой, който толкова безсрамно се стреми към президентския му пост."
Швейцарският "Льо Тан" пише, че след като Саркози все пак не е бил назначен за премиер, най-малкото, което е можело да бъде направено, е да му се даде най-силното министерство. Този вестник обаче одобрява решението на Ширак да запази същия премиер, като се има предвид, че след три месеца отново има избори - този път за Европейски парламент, и би било непредпазливо да се назначава нов човек, който да бъде посечен от нова изборна загуба.
Днес се очаква Швеция да одобри разполагането на допълнителен контингент към 500-те души, които вече се намират в Косово. Стокхолмският "Афтонбладет" приветства решението като "единствено разумното".
"Швеция е поела ангажимента да поддържа закона и реда в Косово под натовско командване и в тази ситуация би било не само безразсъдно, но и неморално шведските части да не разполагат с необходимата численост и екипировка", пише изданието.
Убийството на американските предприемачи в иракския град Фалуджа е повод за германския "Тагесшпигел" да се чуди: "Какъв тип омраза ги движи, що за хора са онези, които разкарват части от човешки тела из града, за да ги провесят от мост?"
Вестникът смята, че показването по телевизията на тези кадри цели да предизвика изтегляне на американците от Ирак по аналогия с подобно решение на Бил Клинтън за Сомалия. Според изданието в този случай убийците няма да постигнат желания ефект, защото в Ирак има съвсем други стратегически цели, а и на Буш би му се наложило да се прости с втори мандат, ако бие отбой в този момент.
"Ди Велт" пише по повод донорската конференция за Афганистан в Берлин, че в случая става дума не само за пари, но и "за бъдещето на цял народ, който не е видял нищо друго освен война". Според изданието страната може да се превърне в пример за арабския и ислямския свят, защото евентуален неин успех би имал важни последици за Ирак, Иран и държавите от Персийския залив. Затова според "Ди Велт" Афганистан е проверка, която трябва да покаже върховенството на демократичната държава. Според вестника залогът за успех в страната е борбата с производството на наркотици.
