Но изглежда все пак е добре този въпрос да се повдигне точно сега. Всъщност инициаторите заслужават адмирации, че го правят далеч от всякакви избори, защото така си му е редът да се прави. И така е в цивилизованите страни. Бързото преправяне на закони, месеци преди народът да си каже думата, обикновено избива в уреждане на частнопартийни сметки и максимално изкривяване на волята на гласоподавателя. Досега това беше неизменно правило, независимо коя партия имаше отиващо си мнозинство. Наистина е време България да има единни, ясни и дългосрочни изборни правила и състезанието да стане честно. В това отношение думата "кодекс", употребявана от Кошлуков и Севлиевски, е точно на място.
Добрата идея обаче се различава от добрата й реализация. Точно тук инициаторите са на път да постигнат сериозно разминаване. Защото това, което те предлагат, е една съвършена като теория и неосъществима като практика изборна технология.
Обективно погледнато, наистина би било много добре избирателите да могат да пренареждат листите и да задраскват нежеланите имена. Това реално ще изхвърли от политиката най-гадните и надути личности, които сега са по първите места в списъците. И са се окопали в партиите, и няма начин да ги изместиш. Но ще ги изхвърли само ако технологията заработи - т.е. ако гражданите наистина използват възможностите си. Това никак не е сигурно, че ще стане масово.
Цялостният замисъл с пренареждането представлява един много сложен метод за постигане на справедливост. Толкова сложен, че няма да тръгне изобщо. Мнозинството гласоподаватели отново просто ще отидат и ще пуснат готовата бюлетина. Онези 5-10%, които ще се прояват активно, няма да могат да повлияят силно на резултата. Пенсионерите и масовите граждани изобщо няма да четат списъка. Те нито ще познават хората в него, нито ще им се занимава с това. Особено като се има предвид пълната апатия, налагаща се напоследък. А и тия, дето ще четат - дори за тях не е ясно колко от имената ще са им познати. Според мен доста малко.
Това е проблем на народа - щом той не иска да е политически активен, когато му е даден шанс, вече той си е виновен. Така биха казали изобретателите на системата. И демагогски биха били прави. Но извън демагогията истината е, че като предлагаш нещо, което очевидно няма да работи при настоящите характеристики на избирателите, значи ти го предлагаш с цел да не работи. И с цел след това да имаш умно оправдание - аз направих нещо много идеално добро, но те, гласоподавателите, го провалиха.
Има разлика между теоретичната доброта и практическата. За да функционира една демокрация, е нужно тя да функционира при наличното население, а не при някакви хипотетични идеални гласоподаватели. Българските граждани са това, което са, и избирателните им права трябва да съответстват на избирателните им възможности и грамотност. Българските граждани са по-умни и по-находчиви от гражданите на доста други по-напреднали страни. Но това не значи, че са съвършени и ще се държат като гениални ангели в Рая при изборите за Дядо Господ (ако има такива). Защото тази избирателна система, която Кошлуков и Севлиевски предлагат, изобщо няма да работи дори и в повечето държави на запад. И там на избирателите ще им писне от листи, номера и подредби и просто ще пуснат бюлетината. Тенденцията на Запад е системите да се опростяват, а не да се усложняват.
В България основните проблеми, ограничаващи демокрацията достатъчно, че да гарантират олигархия, са два.
Първият е, че гражданите твърде рядко гласуват и по твърде малко въпроси. На някой това може и да му се струва невярно, но истината е, че в реалните демокрации се гласува много по-често и по много повече въпроси. Един от бащите на американската демокрация отдавна беше казал, че общество, в което мине една година без някакви избори, не е демокрация. Затова и в САЩ се гласува постоянно и за всичко - законодатели, изпълнителна власт, съд, прокуратура, ченгета (шерифи), кметове и пр. Допълнително в САЩ паралелно с почти всеки избори тече и референдум по някъкъв въпрос. И ако референдумът каже "Да" на нещо, то става закон. Доста много, макар и по-малко отколкото в САЩ, се гласува и в Западна Европа.
В България изборите са сведени само до посочването на неизбежните държавни органи. Тия, които няма как да не се избират. При това някои от изборните длъжности са напълно формални и нямат никаква власт - т.е. народът гласува за тях само за да си мисли, че гласува за нещо. Подобен пример е президентът на Републиката. Други пък са с ограничена власт по силата на финансовите закони. Такива са общините, които са тотално зависими от субсидиите от централното правителство. А без пари няма политика.
В общи линии единственият смислен вот е за парламент, който после избира и правителството. А то контролира почти всичко останало. Просто нищо друго не е независимо. Едно важно гласуване на четири години!
В същото време за болни въпроси като съдебната система и допитванията до народа и дума не може да се постави. Съдът е независим, а на референдума народът може и да сбърка... Нищо че в САЩ народът като цяло е по-малко интелигентен, но въпреки това там си избира и съдии, и прокурори и си гласува закони пряко.
Това, което Кошлуков и Севлиевски първо трябва да променят, е да дадат на народа повече възможности да гласува - за повече, по-разнообразни и независими (финансово и законово) власти.
Вторият проблем, ограничаващ демокрацията, е, че дори когато гласува, народът е принуден да го прави по изключително изкривени правила, които създават някакъв измислен вот.
Най-важните (комай единствените) избори - за парламент, протичат като подигравка за избирателя. Листите се съставят от партийните вождове, избираемите места по региони се запълват от най-верните сановници и на избирателя му е оставено правото само да пусне бюлетината. Т.е. да подпише назначението.
В същото време са въведени ограничения за новите участници, които искат да влязат в състезанието. Това се реализира главно чрез легиона от партийки, които съществуват и сред които никой нов и - да предположим - нормален не може да изпъкне. Старите играчи си държат медиите, до които почти никой друг не може да стигне. И ако все пак хипотетично някой успее да направи нещо, той се изправя пред една 4-процентова стена, която като минимум е длъжен да прескочи, за да стане признат субект. Е, кой нов може от раз да направи 4%? Това са 150-200 000 гласа. Единствените успели са емблематичната фигура на Жорж Ганчев и Негово Величество. Първото е модел за фундаменталистки отрицателен вот, а второто - модел на изключителна по авторитет и рядко срещана личност. И двете са изключения в демократичния модел. Първото дори, ако се използва от някоя по-опасна фигура, може да избие и към някаква форма на авторитаризъм или фашизъм.
Една демокрация не може да разчита на изключения. Тя трябва да разчита на стандартните си правила за допускане на новото и полезното.
Така второто, което Кошлуков и Севлиевки трябва да направят, е да изчистят текущата избирателна система от изкривяванията.
Най-радикалният вариант, който се предлага за това в момента, е въвеждане на мажоритарна система. Но това е прах в очите на хората. Защото наличието на мажоритарен вот няма да отслаби с много партиите. Народът пак ще си гласува за партии. И тогава, поради характеристиките на този тип вот, изкривяванията ще станат още по-големи. При мажоритарното гласуване се губят страшно много гласове - практически всички гласове, отишли за неспечелилите кандидати. Това дава възможност чрез подходящо определяне на избирателните райони управляващата партия да се окопае и за следващите избори. И ако тя примерно вземе 51% от гласовете, но ги разпредели абсолютно равномерно по райони, да получи 100% от местата в парламента! Това е теоретичен модел, който не може да се случи на практика, но го ползвам за илюстриране на възможностите за шмекерии. Очевидно една мажоритарна система не само че няма да реши проблемите, но дори ще ги задълбочи. Просто тя би работила при по-културна политическа класа, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че нашата не е такава.
Текущо може би най-ефективна промяна може да стане в две направления.
Първото е да се регулира и постави на ясна основа т.нар. "неправителствен сектор". Точно той в една нормална демокрация дава шанс на новите политически субекти, които имат сериозни намерения. В България подобен сектор не съществува. Всичко е един хаос от всевъзможни и измислени организации с неясни приоритети и цели. Най-извратени от тях са някои фондации, които напълно обезмислят идеята за работа в полза на обществото. Без неправителствен сектор никоя млада истинска партия не може да изплува и да изпъкне сред фантомите.
Пряко произтичащо от развитието на неправителствения сектор е той, придобивайки тежест в обществото, да получи и повече внимание в медиите. Именно чрез това свое влияние той ще може и най-много да помогне. В момента медиите се занимават само с политиката, а като захванат нещо извън нея, то обикновено е заради някоя далавера (на "еди коя си" фондация и пр.).
Второто направление е да се премахнат изкуствените бариери пред раждането на нови политически субекти. Никой, освен редките политически мутации, не се ражда пораснал. А 4% са твърде много. Такава бариера изобщо не трябва да има. Нека всеки, който може да събере достатъчно гласове, че да вкара 1 депутат, да успее да го направи. Сега оправданията са, че така парламентът ще бъде много нестабилен. Но се забравя нещо друго - той ще е нестабилен (ако е), защото обществото е нестабилно. И това трябва да бъде представено по определен начин във властта. А не в нея да се създава илюзорна стабилност за сметка на откраднатите чужди гласове. На едни от изборите в България между големите се преразпределиха близо 20% от гласове, отишли за малки партии!
Ако няма процентна бариера, пропорционалната система практически придобива параметрите и на мажоритарна. Защото човек ще може да се кандидатира и сам и ако събере своите гласове, ще влезе. Няма да му трябват още хора, които да са в обща листа с него, или пък сам да прескача 4-те процента. Това е - ще има път и за личностите. И тогава самите партии може да заложат повече и на личности. В момента, ако една авторитетна фигура може да докара толкова гласове, че да влезе в парламента, тя не може да направи нищо и трябва да се моли на някой партиен вожд да я вкара в листата си в замяна на тези гласове. Ако няма бариера, вождът ще се моли, защото иначе онзи ще се яви сам.
Наличието на процентен праг се обосновава с идеята да е по-стабилно правителството и да се ограничат парламентраните интриги. Но подобна цел най-малко трябва да се осъществява с подобни средства. Стабилността на правителството зависи най-вече от Конституцията, която може да му даде едно "рамо". Примерно за вот на недоверие да се искат 2/3 от гласовете. Тогава кабинетът ще бъде допълнително и повече независим от парламента и ще има и разделение на властите. Но е голяма глупост да се търси стабилност чрез ограничаване на правата на избирателите посредством бариери.
Това е отново копиране на западна практика по неподходящ начин. И в Германия има бариера, но там политическата куртура е друга. И този праг не се ползва за дребни сметки. В Германия дори бившите комунисти от ПДС на ГДР имат депутати. Там има лимит, но системата работи.
Българските политици не са като немските. И те ползват всяка подобна възможност за свои теснопартийни цели. Основната цел на всички партии в последните 12 години, е да не се допускат нови хора във властта. Не забелязваме ли, че все едни и същи "мутри" си гледаме? И никоя от тях досега не се е справила успешно с властта, въпреки че периодично си я подхвърлят едни на други.
Необходимите мерки за създаването на повече демокрация в страната не са сложни. И няма нужда да се измисля ново колело с четири прави ъгъла. Ако Кошлуков и Севлиевски, като по-млади в политиката, реално се бунтуват срещу очевадно скапаната стара система, не е нужно да го правят по трудния начин. Трябва просто да махнат големите измислици. И след това постепенно моделът сам ще се усъвършенства. И след време - дай Боже - българите може и да започнат да четат всяко име в бюлетината и да пренареждат. Но засега - българинът има нужда само от това да може да гласува с реален избор и с разбираем (а не впоследствие изчисляем) вот. Всичко друго е прах в очите. Прах, който е родил и един славен столичен надпис по стените:
"Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят..."
