Да бъдеш „еко”?

И�и �итвали ли сте някога чувството, че нещо някакси ви липсва, за да се насладите изцяло на пейзажа? Изпитвали ли сте чувството, че нещо не е на мястото си, но не можете да разберете кoe точно? А правили ли сте опит да се огледате и да потърсите в заобикалящата ви действителност източника на дисхармония? Нека ви кажа кой е той за мен. Всеки ден като изляза извън дома си се сблъсквам (подобно на всички нас) с нарушеното равновесие „човек-природа".

Веднага щом се озова навън, с пълна сила ме блъскат в лицето нахвърляни по земята фасове, подмятащи се безпризорно хартии и свободно хвърчащи найлонови торбички. И ако това не е източник на отрицателна енергия?! А най-лошото е, че ние сами си я създаваме... Не вярвате?! Добре тогава, кажете ми: колко пъти сте отминавали различните телевизионни реклами, промотиращи опазването на родната ни планета?

Колко пъти сте си мислили, че няма смисъл да се опитвате да й помогнете по простата причина, че никой друг не го прави? И, не на последно място -колко пъти сте отказвали предложената ви в магазина пластмасова торбичка? Причината за лошото състояние на света, в който живеем, за замърсяването, за озоновата дупка, за глобалното затопляне е нашето лично отношение към проблемите - не им обръщаме достатъчно внимание, вярвайки, че нищо не можем да променим.

Отвсякъде ни „дебнат" призиви „да бъдем еко", но вярата, че ние единствени ще се отдадем на каузата, е достатъчна, за да ни демотивира... А сега си представете, че не всеки мислеше толкова глобално, т.е., че вярвахме, че нашето лично отношение към проблема може да доведе до промяна. Картината добива по-различни измерения, нали? Без съмнение, сред познатите ни съществуват хора, които се опитват да живеят по начин, по-полезен за Майката Земя, но, за съжаление, на тяхната отговорност пред бъдещите поколения често се отвръща с добродушна ирония. Отново не ми вярвате?! Добре, ще ви дам личен пример.

Преди малко повече от месец реших, че само да философствам за замърсяването няма да доведе след себе си никакви резултати, и започнах опити...„да стана еко". Факт е, че винаги съм предпочитала да ходя пеша вместо да използвам пръскащия се по шевовете градски транспорт, но сега реших да взема по-сериозни мерки - да си събирам боклука разделно, да не ползвам пластмасови торбички и така нататък. За съжаление, обаче хората около мен отвърнаха с вече споменатата ирония. Няма да забравя учудването на продавачката, когато вместо предложената ми найлонова торбичка изявих желание да взема такава от плат или странните погледи на хората в магазините, когато изваждам вече споменатата торбичка за многократна употреба...

 А това доказва още веднъж, че хората предпочитат личното си удобство пред опита да опазят света, в който живеем. Искате още примери? Спомняте ли си акцията през май, която насърчаваше абитуриентите от всяко училище да засадят по едно дърво в деня на своето изпращане? А знаете ли как реагираха повечето от тях на този еко призив? Е, аз бях очевидец и мога да кажа, че досадата от него беше очевидна - на никой не му се занимаваше с „глупости", никой не си даваше сметка, че в момента се върши нещо полезно. Примерите не свършват дотук.

Твърде често виждаме хора, изхвърлящи боклука си по улицата, твърде често ставаме свидетели на пускане на неизгасен фас на земята, въпреки че бившият му вече „собственик" се намира само на крачка от коша за отпадъци...

А всичко това може да се промени. Ние имаме силата да го променим, ако направим малък компромис с личното си удобство: ако изминаваме пътя до кофата за боклук, за да изхвърлим отпадъка; ако се откажем от използването на така разпространените пластмасови торбички; ако вървим по-често и намалим употребата на автомобили; ако възпитаваме бъдещите поколения да мислят за света, който ги заобикаля и да ценят природата. Ние можем!... Стига да го повярваме...