На 81 си отиде 'тъжният поет' Павел Матев

Н а 81-годишна възраст, след кратко боледуване, в събота почина големият български поет Павел Матев. Той е автор на над 40 стихосбирки, измежду които "Внезапни паузи", "Натрупани мълчания", "Когато птиците летят по-бавно".

Поклонението пред тленните му останки ще бъде на 8 февруари в зала "Света София" от 11 ч. на пл. "Александър Батенберг".

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 година в село Оризово - между Чирпан и Пловдив.

Като малък много обичал да върви по пътеките между житата и да чете Йовков. Оттогава е и любовта му към литературата.

Малцина знаят, че в стихотворението "Писмо до мама", послужило за основа на една от най-популярните песни на Емил Димитров, е разказана истинска история от живота на поета -

как неговата майка реже буйните си коси и ги продава на перукери за 2500 тогавашни лева, за да плати таксата му за гимназията, разказва "Дарик радио".

От 1966 до 1975 г. председателства Комитета за изкуство и култура. По време на мандата му се утвърждава обществено-държавното начало в управлението на културата. 

След него в министерското кресло сяда Людмила Живкова и поетът преминава на по-лека служба.

Критиците определяха стиховете на Павел Матев като твърде философски, но признаваха, че едновременно с това са и нежни.

Самият Матев беше убеден, че поезията е публична самота. Твориш само, за да те чуят хората, казваше той.

Също критиците му бяха сложили етикета "тъжен поет", отбелязва "24 часа".

"Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние. Тя е съзиждащо, сътворяващо чувство. Не е ли тъжен и такъв жизнесъздател като Пушкин в неговата гениална творба: "Я помнь чудное мгновенье"? Не е ли тъжен открай до край в своите изумителни елегии Дебелянов? Да си спомним Ботев, който искаше тежко вино, за да забрави всичко друго. Аз не мога, а вие можете ли да си представите един ухилен до ушите поет? Ухилени поети няма. Един велик руски композитор ми казваше, че бог е създал три безсмъртни неща: природата, човека и тъгата. Склонен съм да му се доверя без остатък. "

Един от първите поднесли съболезнованията на близките на поета беше президента Георги Първанов.

"Българската поезия осиротя без един от своите най-лирични съвременни автори. Неизмеримата мъка и болка на семейството и близките за непоправимата и тежка загуба са и моя голяма мъка и болка."

Това се казва в съболезнователен адрес на държавния глава.

Замлъкна топлият глас, засъхна вдъхновеното перо на поета, писателя, есеиста, публициста, общественика, на един от неоспоримите стълбове на съвременната българска духовност, пише в съболезнованието.

Георги Първанов определя Павел Матев като изключителен поетичен талант и мъдрец, който респектираше със самото си присъствие в културното пространство.

Писмо до мама

Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.

В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".

Сега са други времена и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли, ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.