К огато избираме някаква стока, времето за това обикновено е малко. После на ход е продавачът. Доверете се на инстинкта си, не му мислете много, съветват учени.
Защото британски учени установиха експериментално, че в редица случаи мигновените, интуитивни решения на визуални задачи са по-точни от тези, които се резултат от по-продължително и задълбочено обмисляне, обясняват научните сп. "Лайв сайънс" и "Ню сайънтист".
Често интуицията е най-добрият съветник,
категоричен е Ли Жаопин, един от водещите членове на екипа от "Юнивърсити колидж" в Лондон, чието изследване е публикувано онлайн в журнала Current Biology.
Участниците в експеримента трябвало да наблюдават на голям компютърен екран повече от 650 подобни кръстовидни символа. Само един от тях бил завъртян малко по-особено от останалите. 14-те доброволци трябвало да посочат в коя (лява или дясна) половина на екрана се намира той.
Видео камери следели движението на очите им. Щом камерата засичала, че погледът им фиксира отклоняващия се от нормата символ, на участниците се давало различно време, за да го наблюдават, след което екранът се изключвал.
Когато имали само част от секундата, те посочвали правилната
половина на екрана в 95% от случаите. При цяла секунда време точността на преценката им падала до 80%. Когато участниците имали на разположение цели две минути, за да потънат в "дълбок размисъл", те достигали нивата на точност на интуитивното си решение.
Жаопин обяснява резултатите от експеримента с различията между нашето подсъзнателно и съзнателно мислене. Например ако подсъзнателно сме в състояние да схванем разликата между една поставена в нормално положение ябълка и друга, която е извъртяна на определена страна, то на съзнателно ниво ние виждаме просто две ябълки.
Причината е, че визуалната информация за обекта постъпва първо в свързваните с подсъзнателните процеси тилни дялове на мозъчната кора, в които претърпява първична обработка.
Едва след това тя преминава към теменните (париетални) дялове, в които се разпознават форми, след което се отпраща към висшата инстанция на фронталния лоб, където се взима крайното решение.
Именно на последните две инстанции действат висшите мисловни процеси
Според Жоапин, там съзнанието извършва акт на мисловна ротация, чрез който възприетият като необичайно завъртян обект временно се преориентира, за да може да се сравни с наличните схеми на възможни обекти и да се определи понятийно, т.е. да бъде разпознат като този и този предмет.
Когато на участниците в експеримента се даде малко повече време от нужното за достигане на интуитивно решение, при изпълнението на задачата се намесва съзнателното мислене, което временно отменя решенията, взети от по-ниската инстанция на подсъзнателните процеси.
При подобно междинно време, съзнателното мислене е "хванато в крачка", когато преориентира обекта и той временно е вкаран в нормата, за да бъде идентифициран.
В такъв случай разпознаването му като неправилен спрямо останалите става много по-трудно, а това обяснява защо участниците допускат повече грешни отговори.
Когато им е дадено достатъчно време (в дадения случай две минути), те отменят мисловната преориентация и достигат до същите правилни преценки, както на чисто подсъзнателно ниво.
"Когато нисшите и висшите познавателни процеси ни водят до еднакви заключения, тогава няма проблем. Често обаче нашите инстинкти влизат в конфликт с висшите ни мисловни актове, в резултат на което гласът им бива заглушен от разсъждаващото ни съзнание", заключава Жаопин.
