Е два ли има човек, който да не смята, че робството няма място в нашето съвременно общество. От дълги години то е забранено от международното право, но въпреки това темата не губи своята актуалност и продължава да разпалва обществени дебати и масови протести. Очевидно доказателство за това са САЩ, но тази страна далеч не е единствената, оставила своята следа в дългата и мрачна история на робството. В продължение на около два века,
Британската империя имала важна роля в търговията с роби. Първоначално тя не можела да се мери с лидерите в този жесток бизнес Испания и Португалия, но това се променило през 18 век. Тогава британците се превърнали в най-големите търговци на роби в световен мащаб. По различни оценки, империята транспортирала около 3 млн. африканци до своите колонии. Пътуването, обаче, било изключително тежко и много от тях умирали на борда на британските кораби.
За историята на робството във Великобритания се знае относително малко. Причината е, че едни от най-влиятелните фамилии през 17 и 18 век натрупали внушителни богатства, търгувайки с роби. Те, обаче, не искали това да става публично достояние и полагали големи усилия, за да може бизнесът им да остане в тайна. По думите на великия писател Джордж Оруел, Великобритания е като заможно семейство с гузна съвест, което не иска да говори за произхода на богатството си. Самият Оруел, чието истинско име е Ерик Блеър, знаел това от първа ръка. Неговият баща – Ричард Блеър, бил държавен служител, който отговарял за производството на опиум в плантации, намиращи се близо до границата между Непал и Индия. Но богатството на семейство Блеър (голяма част от което било прахосано още преди раждането на Ерик) идвало от инвестиции в други плантации, намиращи се в Карибския регион.
The debt that Britain still owes for slavery | Letters https://t.co/r565TxoWh9
— The Guardian (@guardian) July 12, 2020
През 1833 г. притежаването и търговията с роби били напълно забранени в Британската империя, включително в британската част на Западните Индии (Карибският регион), въпреки че от векове в основата на местната икономика стоял робския труд. На пръв поглед това решение изглежда много смело и достойно за възхищение, но истината е малко по-различна.
Действително, в резултат на този ход на британските власти около 800 000 африканци получили своята свобода. Но не съвсем. Освободените роби не само не получили никакви компенсации, но през следващите няколко години били принудени да работят безплатно за своите бивши господари по 45 часа седмично (по този начин властите искали да намалят икономическите сътресения, предизвикани от забраната на робския труд). Освен това, на вече бившите робовладелци били изплатени обезщетения в размер на приблизително 20 млн. лири. Тази сума представлявала около 40% от разходите на британското правителство за 1834 г.
The British Museum in London confronts its colonial history as it "redisplays" a bust of the museum's founder, Sir Hans Sloane, who profited from Jamaican sugar plantations, to better reflect his ties with Britain's empire and the slave economy. https://t.co/9mu3dLmSuU
— NBC News (@NBCNews) August 26, 2020
Очаквано, най-солидните обезщетения получили най-големите робовладелци. Кой е човекът, получил най-много пари? Отговорът може да ви изненада – Джон Гладстон, бащата на известния политик Уилям Гладстон, избиран за премиер на Великобритания цели четири пъти. Джон Гладстон получил близо 110 000 лири (съвременният еквивалент на тази сума е около 80 млн. лири) за своите 2508 роби, работили на девет плантации. По тази причина не е изненадващ фактът, че Уилям Гладстон, известен у нас с голямата си подкрепа за българската кауза след потушаването на Априлското въстание, бил привърженик на робството. Той дори държал реч в парламента, в която се обявил против неговото премахване. Именно по тази причина по-рано тази година университетът в Ливърпул се съгласи да преименува сграда, носеща името на бившия министър-председател. Това стана след дългогодишни протести на студенти, недоволни от факта, че учебното заведение почита хора с подобно отношение към робството.
Dozens of statues associated with colonialism and slavery have been toppled in Britain, Belgium, New Zealand and the United States. Now officials must decide what to do with them. https://t.co/86YKzaB2lD
— The New York Times (@nytimes) June 16, 2020
Значително обезщетение получил и друг виден политик - Уилям Бекфорд, който на два пъти бил кмет на Лондон. Той е син на Питър Бекфорд, който притежавал огромни захарни плантации в Ямайка. Смята се, че за семейство Бекфорд работели около 2000 роби. Архивите разкриват още, че Чарлз Блеър, прадядото на Джордж Оруел, притежавал 218 роби. За тях той получил сравнително скромната сума от 4442 лири – по днешните стандарти, това се равнява на около 3 млн. лири.
Любопитна подробност е, че притежаването на роби в Британската империя било много по-разпространено, отколкото повечето хора смятат. В този бизнес били замесени голям брой представители на средната класа, които имали малък брой роби и често ги отдавали под наем на богати земевладелци. Много от тези дребни робовладелци били вдовици, получили робите като наследство от покойните си съпрузи. Една от популярните заблуди, свързани с робството на британска територия, е, че то било разпространено основно в градове като Бристъл, Ливърпул, Лондон и Глазгоу. Всъщност, робовладелци имало навсякъде, а особено голям бил броят им в Шотландия.
