Една изключителна жена, без която думата "учен" нямаше да съществува

К огато говорим за имена на велики учени, се сещаме за Исак Нютон, Галилео Галилей или пък Николай Коперник.

Интересен е фактът обаче, че думата „учен“ започва да се използва доста след смъртта им– едва през 1834 г., а вдъхновението за създаването на думата, неочаквано за времето и епохата, е жена – Мери Самървил.

Във видеото горе вижте кои са откритията, които науката не може да обясни

Мери Феърфакс Самървил е шотландска писателка и енциклопедистка

По това време участието на жени в науката не е било насърчавано, но въпреки това тя е всестранно развита личност, която се учи сама в сфери като математика, астрономия и геология.

Мери има широк спектър от интереси, брилянтен ум и две Х хромозоми - фактори, които алармират за нуждата от наименование за хора като нея.

През 1834 г. енциклопедистът Уилям Ууел прочита впечатляващата дисертация на Мери “Connexion of the Physical Sciences”, превърнала се в една от най-продаваните енциклопедии на XIX в.

Той е изумен от труда на 53-годишната дама и иска да напише блестяща критика върху него, но се сблъсква с един основен проблем – учените по това време са главно мъже и думата за тях е „мъж на науката“, словосъчетание, което не пасва на Самървил.

Така умелият в словото Ууел измисля думата „учен“ за Самървил. Той не създава просто една дума, различна от „мъж на науката“, която да може да се използва и за жени.

Прокарва наименование, съдържащо в себе си цялата всестранно развита природа на Самървил – тя е била не само математик, астроном, физик и т.н., а един интелектуално надарен човек, притежаващ съобразителността и умението да използва всичките си познания целенасочено и успешно. Точно това според Ууел е значението на думата „учен“.

Още като дете Мери показва своята любов към науката,

въпреки че както повечето жени по това време, е нямала същата въможност за образование като мъжете. Родена в Шотландия през 1782 г., тя прекарва ранните си години в разходки край морето и женски занимания, докато братята й ходели на училище.

За нейно щастие е дъщеря на вицеадмирал Сър Уилям Джордж Феърфакс, който не може да си позволи дъщеря му да остане съвсем неука, и след като осъзнава, че тя не може да чете нищо друго, освен няколко абзаца от Библията, я изпраща за кратко в пансион.

Там тя се научава да чете, пише и да смята. Скоро се връща у дома, защото е придобила знанията „достатъчни за една жена“, но това не я спира да учи тайно нощем вкъщи и да слуша уроците на братята си без да я видят.

След като изхабява почти всички свещи в дома, майка й разбира какво прави дъщеря й и как се занимава с неща, които не са за жени, и заповядва нощно време всички източници на светлина да бъдат скривани. Дори без светлина Мери продължава да учи, като вече интересите й са преминали и към астрономия и други науки.

Родителите й я женят през 1804 г. за неин далечен братовчед – Самюел Грейг,

за да й попречат да стане „книжен плъх“ и да посрами семейството. Младоженците се местят да живеят в Лондон.

Съпругът на Мери също й забранява да учи, подкрепяйки всеобщото мнение, че на жените не им се отдава науката. Принудителният брак е неприятен, но за сметка на това доста кратък, защото Самюел умира след три години. Самървил остава вдовица с две деца, но най-после получава спокойствието да се отдаде на истинската си любов – науката.

Тя се завръща в Шотландия, където научен ръководител й става д-р Джон Плейфеър професор по математика в Университета в Единбург. Той й възлага да се запознае с труда за небесна механика на френския математик Пиер-Симон Лаплас – нещо, което напълно променя живота й.

През 1827 г. Самървил превежда „Небесна механика“ на английски

по молба на млад юрист на име Хенри Броугхам. Мери не само превежда научния труд, ами и обяснява всички уравнения в него.

На този етап тя отново живее в Лондон, където научните среди са впечатлени от уменията й. Много от английските математици по това време не разбирали всички уравнения и това спечелва на Самървил уважение и признание сред тях.

Вървейки по пътя на самоусъвършенстването и с цел да използва наученото, вече 50-годишната „дама на науката“ започва да пише своя научен шедьовър „Connexion of the Physical Sciences“.

След като публикува книгата за пръв път, тя я преиздава още девет пъти до края на живота си, обновявайки и оптимизирайки нейното съдържание. Нейните писания не са просто теории, те допринасят за истински открития вбъдеще.

Например в третото издание обяснява, че може би трудностите при изчисляването на положението на Уран могат да бъдат индикатор за наличието на друга планета – това води до откриването на Нептун.

Признанието за приноса й към науката не закъснява

Тя получава почетни членства в елитни и уважавани научни дружества, като Научното общество на физиката и естествената история в Женева, Кралското общество по астрономия, Американското философско общество, Американското географско и статистическо общество и Италианското географско общество.

Тя умира на 91-годишна възраст през 1872 г. в Неапол, Италия.

Мери Самървил е една изключителна историческа личност, която оборва стереотипите, че „на жените не им се отдава науката“ и дава огромен принос в различни сфери. Освен всичко това обаче, тя е и вдъхновението за една дума, без която днес би ни било трудно да пишем за великите умове в научните среди, а именно „учен“.

Вижте още:

Учени създадоха полусинтетичен организъм

Учени откриха микроби, които могат да оцелеят на Марс

НАСА откри още индикации за вода и кал на Марс