Д нес се навършват 136 години от рождението на Йордан Йовков - един от големите класици на българската литература, майстор на късия разказ.
Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков прекарва детските и юношеските години в родното си място Жеравна. Там, както и в Котел получава основното си образование.
70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37.
Йовковите творби притежават своя уникална и неповторима атмосфера. Той рисува времето, в което живее.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-късното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г.
Интересен факт е, че Йовков дебютира първоначално като поет.
През 1902–1911 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. "Съзнание", но и в много от известните български списания от това време: "Пробуда", "Художник", "Ново време".
Да си припомним някои от неговите най-емблематични цитати.
"Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!" - Из разказа "Серафим".
"Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него." – Из разказа "Женско сърце".
"Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна" - Из разказа "Албена".
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" – Из разказа "Шибил".
"Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш." – Из разказа "Албена".
"Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?" - Из разказа "Вълкадин говори с бога".
"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората" – Из разказа "Песнта на колелетата".
Четете още:
Пътуваща изложба "Будителите са безсмъртни българи" тръгва от Пловдив
Животът на великия български поет Пенчо Славейков само в 5 минути
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!