Н а 23 януари 1556 г. се случва най-смъртоносното земетресение в историята на човечеството. Трусът в провинция Шънси, Китай е с магнитуд 8 по скалата на Рихтер и се случва по време на управлението на династията Мин. Повечето от жителите в Шънси живеели в яодонг – изкуствени пещери в льосови скали – които се срутили и погребали живи спящите вътре.
If you think ... today was deadliest day... maybe you need to read this...👇🏽👇🏽👇🏽
— MarketWisdombyNSFidai (@nsfidai) October 21, 2020
The deadliest day in known history...23 January 1556, Shaanxi Earthquake.. 830000 people died. pic.twitter.com/PPl0L3u1I3
Съвременните оценки от публикациите на Китайската администрация по земетресенията показват, че преките смъртни случаи от земетресението са приблизително 100 000. Други над 700 000 души или са мигрирали, или са умрели от глад и чума след бедствието.
Йерусалим е обявен за столица на Израел
През 1099 г. по време на Първия кръстоносен поход Йерусалим e превзет от кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. През декември 1917 г., в периода на Първата световна война, градът е превзет от британците.
От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 – 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част).
#OTD (23.1.1950) The Israeli Parliament (@KnessetIL) passed the #Jerusalem Declaration - advancing the building of Israel's government quarter in its capital, Jerusalem. pic.twitter.com/EF3UP7iB9l
— Israel ישראל (@Israel) January 23, 2018
На 23 януари през 1950 г. Йерусалим е обявен за столица на Израел. Правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града. С решение на ООН (1967 – 1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.
Мадлин Олбрайт
Мадлин Корбел Олбрайт, с рождено име Мария Яна Корбелова е американски дипломат и политк от Демократическата партия. Тя е държавен секретар на САЩ при президента Бил Клинтън от 1997 до 2001 г. Първата жена държавен секретар е силно критикувана от опонентите си заради твърдата ѝ подкрепа на санкциите срещу правителството на Ирак.
Когато Бил Клинтън започва втория си мандат през януари 1997 г., след преизбирането му, той се нуждае от нов държавен секретар, тъй като действащият Уорън Кристофър се пенсионира. Висшето ниво на администрацията на Клинтън беше разделено на два лагера при избора на новата външна политика.
BREAKING: Madeleine Albright, first female U.S. secretary of state, dies at 84, family says. pic.twitter.com/ZUhwL6AUWx
— MSNBC (@MSNBC) March 23, 2022
Напускащият началник-щаб Леон Панета предпочита Олбрайт, но отделна фракция избира различни кандидати като сенатор Сам Нън от Джорджия, сенатор Джордж Дж. Мичъл от Мейн и бившият помощник-държавен секретар Ричард Холбрук. Олбрайт организира кампания от свое име, която се оказва успешна.
Когато Олбрайт встъпва в длъжност като 64-ти държавен секретар на САЩ на 23 януари 1997 г., тя става първата жена държавен секретар на САЩ и най-високопоставената жена в историята на правителството на САЩ към момента на назначаването си. Тъй като не е роден в страната гражданин на САЩ, тя не отговаряше на условията за наследник на президента на САЩ.
Локдаунът в Ухан
На 23 януари 2020 г. централното правителство на Китай наложи локдаун в Ухан и други градове в провинция Хубей в опит да постави под карантина центъра на разпространението на COVID-19. Световната здравна организация (СЗО), въпреки че заявява, че е извън нейните собствени насоки, приветства този ход, наричайки го „безпрецедентен в историята на общественото здравеопазване“.
Локдаунът в Ухан създаде прецедент за подобни мерки в други китайски градове. В рамките на часове след налагането му в Ухан, ограниченията за пътуване бяха наложени и на близките градове и в крайна сметка бяха наложени и на всички останали 15 града в провинция Хубей, засягайки общо около 57 милиона души. На 8 април 2020 г. локдаунът на Ухан официално приключи. Той, съчетан с други мерки за обществено здраве в началото на 2020 г., успя да потисне предаването на вируса и предотврати по-широко разпространено огнище в Китай.
QUARANTINED: Video appears to show nearly deserted streets in Wuhan, China, after the city of approximately 11 million was locked down since being identified as the epicenter of the deadly coronavirus outbreak. https://t.co/ALHyB1xSCv pic.twitter.com/zhGXMigLTg
— ABC News (@ABC) January 24, 2020
Някои западни наблюдатели, като Amnesty International, първоначално бяха скептични към локдауна обаче, когато пандемията от COVID-19 се разпространи в други страни и територии, подобни мерки бяха въведени по целия свят.
Серия от протести в континентален Китай срещу блокирането на COVID-19 започна през ноември 2022 г. На 7 декември 2022 г. Националната здравна комисия на Китай в съобщение от 10 точки постановява, че повече няма да се изискват отрицателни тестове за COVID-19, с изключение на уязвими зони като детски ясли, заведения за грижи за възрастни хора и училища.
Още събития на 23 януари:
- 1832 г. – роден е френският художник Едуар Мане
- 1944 г. – умира норвежкият художник Едвард Мунк („Викът“)
- 1951 г. – роден е Чесли Бърнет „Съли“ Сaлънбъргър III, американският пилот приводнил полет 1549 в река Хъдсън в Ню Йорк без нито една жертва
- 1989 г. – умира испанският сюрреалист Салвадор Дали („Постоянството на паметта“, „Разпятие“, „Метаморфозите на Нарцис“)
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
