Н а 22 юли 2011 г. са извършени две терористични атаки в Норвегия от крайнодесния екстремист Андерш Беринг Брайвик. Цели са правителството, цивилното население и летния лагер на Работническата младежка лига (AUF), при които са убити общо 77 души.
Първата атака е експлозия на кола бомба в Осло
в Regjeringskvartalet, изпълнителния правителствен квартал на Норвегия, в 15:25 ч. Бомбата е поставена във ван до кулата, в която се помещава офисът на тогавашния премиер Йенс Столтенберг. Експлозията убива 8 души и ранява най-малко 209 души, 12 от които тежко.
Втората атака е извършена по-малко от два часа по-късно в летен лагер на остров Ютьоя
в Тирифьорден, Бускеруд. Лагерът е организиран от AUF, младежкото крило на управляващата Норвежка лейбъристка партия.
Брайвик, облечен в самоделна полицейска униформа и показващ фалшиви документи за самоличност, пристигнал на острова, твърдейки, че извършва рутинна проверка след бомбения атентат.
Abro hilo sobre los Atentados ocurridos en Oslo, Capital de Noruega el 22 de julio de 2011. pic.twitter.com/BrDLi7SJCV
— Kare 💖 (@KareDaboin) July 22, 2020
Присъствието му породило подозренията на организатора на лагера и впоследствие на охранител, което накарало Брайвик да убие и двамата. След това той открил огън по участниците, убивайки 69 и ранявайки 32. Сред загиналите са приятели на Столтенберг и доведеният брат на норвежката престолонаследница Мете-Марит.
Атаката е най-смъртоносната в Норвегия от Втората световна война насам.
Проучване установи, че един на всеки четирима норвежци познава някой, който е бил засегнат. Европейският съюз, НАТО и няколко държави изразиха подкрепата си за Норвегия и осъдиха атаките.
Докладът на Gjørv от 2012 г. заключава, че норвежката полиция е могла да предотврати бомбения атентат и да залови Брайвик по-бързо в Утьоя, както и че е трябвало да бъдат взети мерки за предотвратяване на по-нататъшни атаки и „смекчаване на неблагоприятните последици“.
Норвежката полиция арестува 32-годишния Брайвик на остров Утьоя и го обвини и за двете атаки. Делото срещу него се проведе между 16 април и 22 юни 2012 г. в Окръжния съд в Осло, където Брайвик призна, че е извършил атаките, но отрече наказателна вина и се позова на защитата по необходимост (jus necessitatis).
На 24 август Брайвик беше осъден по обвинението и осъден на 21 години превантивен арест с възможност за неопределено петгодишно удължаване за обществена безопасност, което е максималната присъда, разрешена в Норвегия.
- Битката, „решаваща съдбата на християнска Европа“
Обсадата на Белград през 1456 г. се състои от 4 юли до 22 юли. След падането на Константинопол през 1453 г., султан Мехмед II обединил своите сили за да подчини Унгарското кралство. Негова непосредствена цел била граничната крепост намираща се в Белград – Белградската крепост.
Янош Хуниади, унгарски аристократ и военачалник, който е водил много битки срещу османските турци през предходните 2 десетилетия, подготвил защитата на крепостта. Обсадата внезапно прераснала в решителна битка, по време на която Янош Хуниади предвождайки внезапна контраатака опустошава турския лагер, принуждава ранения султан Мехмед II да снеме обсадата и да се оттегли. Обсадата на Белград е описана по-късно като „решаваща съдбата на християнска Европа“.
Ottoman miniature of the Siege of Belgrade, 1456
— Selim Urriaguel (@SelimHistory) November 20, 2018
منمنة تصور حصار العثمانيين ل بلغراد عام 1456
Belgrad Kuşatması (1456) pic.twitter.com/ULB2mQs68I
Султанът бил ранен със стрела в бедрото и от загубата на кръв изпаднал в безсъзнание.
След битката, на унгарските нападатели било заповядано да прекарат нощта зад крепостните стени, и да бъдат нащрек за възможно възобновяване на битката, но турската контраатака така и не дошла.
Под прикритието на нощта турците бързо се оттеглили, натоварвайки своите ранени на 140 каруци. В град Сарона, султанът дошъл в съзнание. След като научил, че неговата армия е била разгромена, повечето от командващите му убити и цялата екипировка изоставена, 24-годишния владетел едва бил спрян да не се самоубие като погълне отрова. Изненадващите атаки предизвикали тежки загуби и голямо безредие. Така, през нощта загубилият битката Мехмед II изтеглил останалите си сили и се завърнал в Истанбул.
- Принц Джордж
На тази дата през 2013 г. е роден принц Джордж Александър Луи – първородният син на принц Уилям и Катрин, принцеса на Уелс. Джордж се появява на бял свят в болницата „Св. Мери“ в Лондон. Той е втори в линията на наследяване на короната след баща си принц Уилям.
HRH Prince George Alexander Louis, heir to the British throne, was born on 22 July 2013 at St. Mary's Hospital, London 👑
— Helen Rosa (@HelenRosamond11) July 21, 2025
His excited parents, The Duke and Duchess of Cambridge, proudly and joyfully showed the world their beautiful baby before taking him home the following day. pic.twitter.com/xUo7l2hRfx
Раждането му беше обявено с прессъобщение, последвано от излагане на традиционен статив в предния двор на Бъкингамския дворец. Празненства бяха организирани в Обединеното кралство и други кралства на Британската общност и новороденото беше широко приветствано като бъдещ крал в повечето британски вестници. Кръстен е на 23 октомври 2013 г.
Джордж дебютира на балкона на Бъкингамския дворец през юни 2015 г. след парада „Trooping the Colour“. През април следващата година малкият принц е представен на президентът и първата дама на САЩ – Барак и Мишел Обама.
Още събития на 22 юли:
- 1298 г. – В Битката при Фолкърк английският крал Едуард I побеждава воините на Уилям Уолъс близо до град Фолкърк.
- 1981 г. – В Рим Мехмед Али Агджа е осъден на доживотен затвор за Атентата срещу Йоан Павел II.
Родени
- 1946 г. – роден е американският актьор Дани Глоувър („Смъртоносно оръжие“, „Хищникът“ 2, „Убийствен пъзел“, „Снайперист“, „2012“)
- 1955 г. – роден е американският актьор Уилям Дефо („Взвод“, „Последното изкушение на Христос“, „Мисисипи в пламъци“, „Английският пациент“, „Светците от Бундок“, „Американски психар“ „Носферату“)
