Е динната европейска валута навърши 20 години. На 1 януари 1999 г. 11 държави-членки на Европейския съюз се съгласиха да използват еврото при всички парични транзакции помежду си. Въвеждането му във физическа форма, като монети и банкноти, обаче, се състоя на 1 януари 2002 г. Еврото беше широко прието като обединяваща институция и още осем държави се присъединиха към клуба през следващите години.
Очакванията на оптимистите за европейските пари не се сбъднаха. Две десетилетия след въвеждането ѝ тя все още не е конкурент на долара като резервна валута в глобален мащаб.
Във видеото - новото лице на „Алтернатива за Германия” Алис Вайдел призовава за излизане на страната от еврозоната.
Но и критиките към еврото изглеждат пресилени. Въпреки че формира само около 20% от световните валутни резерви, то вече конкурира долара в международната търговия, с дял от 34,1%, спрямо 36,7% за американските пари, по данни на SWIFT.
Държавата, която може би най-добре илюстрира успехите и провалите на еврото, е Гърция.
Тя се присъедини към механизма на валутните курсове (ERM) на 14 март 1998 г. Тези, които се противопоставиха на решението за присъединяване към еврозоната, твърдяха, че Гърция вече няма да може да контролира фискалната си политика, коментира в „Катимерини” Костас Симитис - гръцки премиер в периода 1996-2004 г.
Но Атина не беше способна да се справи, нито да последва примера на Швеция и Дания, които не приеха еврото. Гърция не беше страна със стабилна валута и стабилна икономика. С постоянен търговски дефицит, недостиг на природни ресурси, по-специално петрол, растящ дълг, финансиран с постоянни заеми, Гърция вече напълно зависеше от развитието на международната икономика. Девалвирането на драхмата, тежките условия за заемите и високите лихвени проценти бяха признаци на гръцката слабост.
След въвеждането на еврото изглеждаше, че икономиката се стабилизира, но последва финансовата криза и в момента публичният дълг на Гърция е повече от 175% от нейния брутен вътрешен продукт - европейски рекорд.
Присъединяването на Гърция към еврозоната имаше значителен ефект върху лихвите, като ги намали драстично. Така страната спести значителни суми. През 90-те години Гърция изразходва около една трета от данъчните си приходи за лихвени плащания; до края на 2003 г. делът пада до по-малко от една четвърт, което дава много повече възможности за инвестиции в образованието, здравеопазването и благосъстоянието на населението.
Икономическата криза от 2008 г. обаче доведе до това, че Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър не бяха в състояние да спазват правилата и задълженията си като членове на еврозоната. В отговор бяха въведени механизми, които да гарантират функционирането на системата. Един от примерите е Европейският механизъм за стабилност.
Кризата от 2008 г., която продължи около четири години, предизвика скептицизъм по отношение на достойнствата на еврото. Дори в развитите европейски икономики като Италия се породи нагласа, че еврото е причина за икономическите проблеми. Популистките партии твърдят, че единната валута свързва ръцете на правителствата до такава степен, че не могат да осъществят необходимите реформи. В Гърция коалицията от лвеи партии СИРИЗА видя еврото като източник на гръцката криза и подкрепи опит за оттеглянето на страната от валутния съюз в началото на 2015 година.
Подобни негативни възгледи за еврото обаче не се споделят от повечето европейски граждани. Проучванията на общественото мнение, извършени от Европейската комисия, показват, че те вярват в европейското сътрудничество и ползите от еврото.
Какъв е обаче животът в Гърция преди еврото - проблемите с пътуването, обучението в чужбина и по-специално извършването на транзакции в чужди страни, както и фактът, че терминът „чуждестранна валута” означава мерки, разрешителни и бюрокрация. Дните на кризата напомниха тези отпреди въвеждането на единната валута с контрола върху капитала, който постави таван на тегленето на депозити и ограничи всички парични преводи в чужбина.
Нека също така да се върнем към сътресенията, причинени от девалвациите на драхмата през 1983, 1985 и 2001 г. Гърция никога не е имала валута, която е толкова стабилна като еврото, смята Симитис.
То също създава големи проблеми. Протестът на „жълтите жилетки” във Франция се дължи на неравенството, което е видимо и между отделните държави в еврозоната. Германия увеличава разстоянието, отделящо я от другите, с растеж на икономиката благодарение на превъзходното промишлено производство и износ.
В същото време Италия има проблеми да се придържа към правилото, че бюджетният дефицит не може да надхвърля 3% от БВП. Испания, Португалия и Гърция, които преминаха през различни аспекти на криза, все още не са се върнали към плавен и стабилен растеж. Сред държавите, ударени тежко, само Ирландия успя да нормализира икономиката си.
Тези събития обаче имат предистория. В периода 2003-2005 г. при Герхард Шрьодер, Германия прилага строги мерки за намаляване на публичните разходи и разходите за труд, както и за стабилизиране на икономиката в рамките на инициативата „Цел 2010”. Други страни, Гърция включително, пренебрегват всичко това.
Ето защо еврото не успява ефективно да се справи с проблема на неравенството в растежа в Европа. Общата валута сама по себе си не е достатъчна, за да се гарантира, че всички държави-членки имат равни възможности да се възползват от възможностите, които предлага. Сегашните условия благоприятстват икономическото доминиране на най-силните, като по-слабите членове все повече изостават, особено ако са под некомпетентно ръководство.
И така, какво е бъдещето на еврото. Еврозоната ще продължи да работи за подобряване на своята ефикасност, а на хоризонта се задава и банков съюз. Все пак изглежда, че има известни колебания за необходимите стъпки напред. Срещата на върха на Еврогрупата – финансовите министри от държавите, използващи единната валута, през декември 2018 г. завърши с изявление за необходимостта от нови и мощни механизми за предотвратяване и управление на икономическите кризи, както и за „значително укрепване” на паричния съюз.
Европейското обединение без обща валута не е възможно в ерата на глобализацията и еврото вече се е доказало като най-мощното средство, което имаме. Вместо това става въпрос за нов начин на действие за ЕС. Няма лесни отговори, смята Симитис.
Има два основни въпроса, които трябва да бъдат разгледани. Първият е бил обект на обширни дискусии и предложения и засяга начина, по който се управлява ЕС.
Вторият е за начина, по който се справяме със структурните дисбаланси, така че той да работи в по-голяма полза за по-слабите членове, като разпределя просперитета по-равномерно.
Европейският съюз не е нито клуб, в който единствено елитите имат право на глас, нито федерация на щати, действащи по заповед на централна, върховна власт. Това е съвместен проект, насочен към насърчаване на свободата, растежа и адаптацията към променящата се международна среда, посочва Костас Симитис.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
