Разбира се, кой друг. Но важният въпрос е кога ще бъде погълнат от геополитическия маелстрьом
Почвам направо, „философската“: смятам, че е невъзможно да си представим дори най-примитивната форма на живот, освен в термините на (а) "нещо" (колкото и гъвкава и динамична да е неговата евентуална "индивидуалност"), (б) „нещо друго“, стремящо се да се поддържа и да "напредва", да "расте" или да се "развива" по начин, съответстващ на собствената му същност, (в) „нещо трето“, което живее чрез подходящо приспособяване към и използване на всичко, с което в действителност се сблъсква в общата си среда. Не познавам научно описание на "поведението" на примитивните организми, което да не споменава тези "субективни" и "обективни" компоненти; това, което винаги и задължително се описва, е двуполюсен процес - дейността на нещо по отношение на нещо друго. А ако бръсначът на Окам ампутира един или двата полюса, то остатъчната активност се превръща, според мен, в неидентифицируем, неописуем и следователно безсмислен призрак; това, което остава, не е "живот", а псевдо дума с призрачно значение.
***
Накратко, разказвам отчасти (и леко творчески) Ницше.
***
Но тук аз не се занимавам с живота в неговата цялост, а само с живота на човешко ниво. Интересно е обаче да се отбележи, че нашето условно описание на "живота" като такъв е приложимо, mutatis mutandis, към всички пространствено-времеви крайни процеси. Неорганичната природа се разкрива постепенно пред съвременната наука като динамичен процес или като безкрайно сложна мрежа от процеси, всеки от които, доколкото е в някаква степен разпознаваем и описаем, е дейност на "нещо", което, метафорично казано, се стреми да се поддържа и реализира в своята динамична среда.
***
По-простичко казано, AI е продукт на неживата природа, замислете се. Съответно то – защото то е безродово „то“ – ще изтрие множество професии, вече говорихме за това. Особено в IT-сектора, защото „то“ ще почне да пише код и да „слугува“ безплатно – т.е. да махне мнозина, на които в момента се плащат сериозни заплати. „Айтита“-та имат чудесен шанс, между другото – да „овладеят“ работата с AI, да се преквалифицират в хора, които управляват въпросния „интелект“.
***
Доколкото той все още е управляем.
***
Как иначе можем да си представим, например, атомната и молекулярната активност, или сложното поведение на небесните тела, или поведението на грубите перцептуални тела? В този по-широк контекст "животът" може да бъде описан като биологичен израз на универсален краен динамизъм. Ерго – предполагаме, че не е застрашен от AI, поне не преди, да кажем, 2035.
***
Както и да е, човешкият живот със сигурност може да бъде описан като "живот", тъй като той се проявява на нивото или под формата на човешки живот. Какво тогава включва човешкият живот по същество?
***
Като използвам бръснача на Окам колкото се може по-безмилостно, но и по-разумно, не съм в състояние да опиша човешкия живот с по-елементарни термини от тези: че той е вечно уникалният, но универсален стремеж на човешките индивиди като личности да се реализират чрез подходящо приспособяване към много сложната им среда. И всичко това в условия на животински страх от смъртта, която – извън религиозните обещания – е самата идея за финалност.
***
Да, това изложение е изпълнено с двусмислени термини, които изискват изясняване. Под "индивид" имам предвид краен локус или център с относителна устойчивост, т.е. субективно ядро на идентичност, толкова трайно, колкото и продължаващият процес, който то поддържа. "Индивидът" по някакъв начин се запазва в самия процес на подчиняване и иницииране на промяна.
***
Един и същ индивид е тъкмо този, който се подлага на промяна, пасивно, и този, който като активен агент предизвиква промяна в себе си и в своята среда. Под "околна среда" разбирам съвкупността от динамични процеси, които в някакъв краен смисъл са независими от „Свръхаза“-а на Фройд, но му въздействат със собствен принудителен и регулаторен характер.
***
Под "самореализация" разбирам динамичния стремеж на всеки отделен агент съзнателно или несъзнателно да актуализира своите потенциали в проявен характер и поведение. Под "подходяща адаптация" разбирам онзи цялостен "отговор" на индивида, както пасивен, така и активен, рецептивен и в някакъв смисъл творчески, на цялостната му среда, който загатва не само динамичната си връзка с нея, но и в допълнение онзи специфичен тип връзка, която всъщност ще му позволи да реализира уникалните си потенциали.
***
Накратко, това, което визирам, е онзи цялостен сложен динамичен процес, който наричаме „човешки живот“ или „човешко живеене“ - процес, в който всички хора участват, докато са живи, и в който колкото по-успешно живеят, толкова по-смислен става животът им.
***
Това обобщение на човешкия живот ни дава възможност да направим разграничение между живота като такъв, без допълнителни уточнения, и това, което ще нарека "добър" живот. Нека наречем обикновения живот "съществуване".
***
Съществуването е онзи елементарен психо-физически процес, който (при игнориране на религиозното безсмъртие) се прекратява със смъртта. В такъв случай обикновеното съществуване (Камю, anyone?) може да се противопостави на прогресивно "добрия" живот по следния начин: човекът е в състояние да съществува при невероятно ниско ниво на удовлетвореност и в състояние на голяма културна и духовна бедност. Милиони наши съграждани (и „съ-земляни“) живеят на или под нивото на голото препитание - гладни, несигурни, уплашени, безнадеждни, апатични, изтръпнали, недоразбиращи.
***
И все пак сравнително малцина се самоубиват; повечето хора упорито се придържат към живота дори в най-лошия си моменти, което (май) е добра новина. Съществуването става чувствено удовлетворяващо и пропорционално на това, доколко хората разбират и успешно се адаптират към физическата си среда и доколко се научават да приспособяват тази среда към собствените си физически нужди. Това са минималните груби условия на една задоволителна "чувствена" култура.
***
Съществуването става културно задоволително и културно здравословно пропорционално на това, че определени групи се отнасят реалистично един към друг като културни същества, т.е. като усвоители, носители и създатели на култура. Под "култура" тук се разбира съвкупността от всичко, което хората са създали, открили и оформили през поколенията в сложна амалгама от отношение и поведение, артефакти и вярвания, характер и институция.
***
Нашият български проблем на екзистенца (един от многото) е с жените – защото ние, традиционно, ги зашиваме като вторичен пол (и това е поредното, с което изоставаме от демократичния свят). Което, разбира се, не е честно. Пълно е с примери, в които жената у нас все така си остава “the nigger of the world” (по Ленън), докато всъщност е по-умната.
***
Тук изключвам съзнателно приказките, че жената е някак си умна по друг начин, и можела да влияе чрез свои си „инструменти“ (психологически или не) на другия пол. (Аз ще си остана от хората, които съвсем ултра-немодерно смятат, че има само два пола.) Но общото съществуване става духовно осмислено и възнаграждаващо пропорционално на това, доколко високите духовни възможности на човека се актуализират в морално взаимодействие с неговите ближни и в динамична връзка с каквато и да е трансхуманна духовност, която всъщност може да се окаже динамично достъпна за него във вечните му духовни или религиозни търсения. В този смисъл, guys, жените не само са равни с нас, но в някои отношения ни превъзжождат решително.
***
Аз може да съм debonair, intellectual и каквото там ме назовете, но специално по въпроса за равенството на половете ще припомня една соц-поговорка, която вече не е валидна – „ма то не може колкото леб, толко и сиренье“.
***
Извинявам се за опростяването, но аз съм общувал с великолепни дамски умове, дори се ожених за такъв – и е време да престанем с нашата мъжка снизходителност по въпроса. Защото това е класическа метаноя, и дори често граничи с дисфемизъм (обратното на евфемизъм) в публичния дискурс.
***
Накратко, ако не се разбира, ние трябва не само да се поклоним на жените (си) – трябва да отречем своето мъжко, исторически индуцирано шизотипно разстройство по въпроса. То, да напомня, се характеризира чрез нуждата от социални клетви, девиантно поведение и необичайни вярвания, за да пресъздава само себе си.
***
И, далеч не на последно място, бърз (подчертавам, бърз) съдебен бой по тиквата на домашните насилници.
***
В противен случай нашият общ живот, за който стана дума по-горе, става нещо като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
***
И до embroglio. Объркана неловка ситуация, в коато умните гледат да не попадат.
***
За край: проблемът не е с умните и красивите, те са (сме?:) единици. Проблемът е с общата липса на интракраниална активност и надмогване на базовото митологично мислене.
***
Надявам се, че поне ви разсмях, ако не друго. И да, когато по традиция нямаме виновни у нас, Путин е новият Хитлер. Той лично бил забъркал целия този The Importance Of Being Earnest с прокуратурата, първия или втория мандат и т.н.
***
Ами не, той е обикновено чудовище, което ще приключи както всички останали обикновени чудовища. И последното нещо, за което администрацията му мисли в момента, е България.
***
Въпросът е кога ще бъде погълнат от геополитическия и някак неизбежен маелстрьом.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
