Историческият ни шанс да кажем „чао“ на всичко руско-съветско
Вчера случаен минувач ме попита с какво всъщност се занимавам, ама не с лошо.
***
И аз отговорих, с извинение, „с културологични и интердиспиплинарни изследвания“. Пошегувах се също, че нямам аналог, т.е. не само съм безаналогов, но в някакъв смисъл съм и безцифров. Човекът – около 30-годишен, не „върна“, само се позасмя и попита защо викам на определени прослойки „когнитивно предизвикани“, а не директно „тъпи“.
***
Отговорих следното, така ми дойде: че никога не обиждам никого.
***
Защо? Защото обидите раждат порив към насилие, а насилието изначално е психологическо безсилие.
***
Не за друго, а защото липсата на житейски смисъл играе централна и критична роля в етиологията на всяка невроза, както постулира любимият д-р Юнг. И че в крайна сметка неврозата трябва да се разбира като страдание на душата – душата, която не намира своя смисъл. Три-четвърти от пациентите на Юнг страдат не от някаква клинично определиха невроза, а от безцелието и безсмилеността на собствения си живот.
***
Не съм го изследвал (щот би било твърде скъпо и тъпо), но имам усещането, че преди петите или колкото са там поредни избори на 2 април у нас безцелието отново ще се възцари.
***
И не, ние нямаме Джасинда Ардърн от Нова Зеландия, която казва, че се оттегля от политиката, за да си гледа детето, напротив: имаме дори нови играчи на терена, които настояват за нещо, незнайно какво, освен малката печалбица, особено вляво.
***
И поредните избори се превръщат в някаква леко безсмислена и издута по медиите глупост, подобно на книги като „Глина“. И тук търся ново заглавие, помогнете.
***
„Черешова кръв“? „Благословия“? „Живот в равнините“? „Българи“? Пред масовия когнитивен недоимък се отварят прекрасни възможности.
***
Но като че никой не ме подкрепи, когато бръждя от поне 7 години, че нашата нова свръхзадача и нова национална цел се нарича „welfare state“, свързана с нашата проевропейска и атлантическа посока. Следващата седмица – повече по въпроса.
***
Вместо това имаме абсолютно непродуктивни тъпотии като русо- и най-вече путинофилство – ирационални чувства, вид религия, която рядко има общо с православието (въпреки че православието се превърна в новото знаме на путиновата доктрина).
***
Губим безценно време в детински, племенни разправии, включително за въвеждането на еврото. За всеки що-годе зрял и добре построен ум е ясно, че единственият ни национален шанс в този объркан (източноевропейски) свят е прозападната ориентация, а не новият експанзивен квази-фашизъм от североизток.
***
Който ще посегне и на Молдова, и на някоя от прибалтийските републики, ако не бъде удържан чрез – уви! – обратната ядрена заплаха. Да не говорим за Казахстан и другите там мюсюлмански бивши съветски републики, част от които вече се преориентираха към Китай.
***
Знаете ли кой е най-големият лукс изобщо? Не е свързан с яхти, наркотици и проститутки. Най-големият лукс евър е да няма война.
***
ОК, съгласен съм, че woke-културата се проваля и не е хубаво да има нов прочит на „Тримата мускетари“, в който Д’Артанян е черен (оказа се, че има подобно нещо). Тук можем дори да се пошегуваме – смелият Атос може да е второ поколение бежанец, дебелият Портос вече да не е дебел (за да няма fat-shaming), а финият Арамис да не е взел решение от какъв точно пол е. А пък нашичкият Д’Артанян да се опита да целуне Бъкингамския дук, без да обърне внимание на „милейди“ в онази нощ, в която всички котки са сиви. А може би Д’Артанян трябва да е жена, кой знае – а пък неговата любима от четвъртото съсловие, Констанс Бонасьо, да е лесбийка.
***
Но извън шегата, for want of a shoe the horse was lost. Това сме ние в момента, ако ме разбирате. Заради липсата на подходяща подкова пак ще убием коня.
***
Добре, разбирам: заради историческата си, политическа, културна и всякаква обвързаност с Русия и най-вече СССР големи маси от хора у нас имат несъщ и ирационален сантимент към тази държава. И да, това ги прави жертви на пропагандни послания. Всичко разбирам, само не едно: как, с какъв морален прецепт, се подкрепя фашистката експанзивна империя на Путин. И приказките за „их там нет“ в Донбас от 2014 не оправдават нито за миг убийството на десетки хиляди цивилни в Украйна.
***
Невинни хора, хора като мен и вас, които живеят предимно в соц-блокове като в „Младост“.
***
Ерго, време е да се съгласим, че Путин е военен престъпник, нищо по-малко.
***
А омагьосаният му кръг от бездарници начело с Прижогин само препотвърждава неизбежния провал.
***
Но да, прави сте: Путин не може да си позволи провал, ерго – ще бъде отстранен. Но пак едно „но“ - аз много повече се плаша от онези, които ще дойдат на негово място, помнете ми думата.
***
Специално нашият проблем се корени, разбира се, в началното и особено в средното образование (за висшето даже не ми се почва) – точно затова няма да спра, докато не поема своята доза новичок, за великия ни исторически шанс за дерусификация. Руснаците са днешните експанзиионисти в Европа, ерго, да се възползваме и да прекръстим всичко – и в София, и в други градове.
***
Махнете всичко, махнете ги тези, които – на тема освобождение и бързо институционално поробване след това (особено Каулбарс, видният тукашен противник на Съединението). Четете Захарий, FFS.
***
И да не почвам за трагедиите на съветизма и комунизма – те са традиционно против нас, тази днешна руска власт. Която, впрочем, ако не знаете, ни презира. Когато и ако въобще мисли за нас, източноевропейската въшчица на челото на НАТО.
***
И да, много благодаря за петата поред руско-турска война, за Плевен, за всичко. Поклон. Ма, по разомагьосано вазовски в стил 1916, днес аз съм неблагодарен с главно „Н“- и казвам, fuck off and die, идите нахуй и не возвращайтесь, колкото и да ви ползваме езика и културата, колкото и аз лично да разграничавам руския спиритус от руския империум.
***
Махайте се завинаги.
***
Днес аз съм поляк. И литовец.
***
И грузинец, и чеченец, и абхазец, и молдовец, и киргизстанец. И най-вече българин.
***
Просто, блядь, уходите.
***
А за нас – да прочетем специално „Предел забвения“ на Лебедев, щот има съвременна чудесна руска литература отвъд класиците. Защо ли? Защото това е чудесно съвременно писане с поглед обратно към паметта за ужасите на предната „руска“ империя, СССР, която сега се завръща като вид зомби.
***
„Предел забвения“ е, как да кажа, ще ми простите руския – роман-странствие, който разказва непрюстую историю юноши – нашего современника, - вдруг узнавшего, что его дед был палачом в лагере. Как жить с таким знанием и как простить любимого человека?
***
Как, наистина как да простим ГУЛАГ и всичко? Можем ли? Трябва ли?
***
Сърцето ми кърви за хора като Лебедев, Вирипаев (с кожото дори поддържахме връзка), Серебрянников, рапъра Oxxxymiron, Олга Смирнова, Little Big, Альохина от Pussy Riot, Антон Долин, Смолянинов, другия Ерофеев и т.н . Те не са виновни за нищо от този new-found Putinist fascism, и не бива да бъдат стигматизирани само защото са руснаци. Да не ги караме да се срамуват от това, за Бога.
***
Просто защото един техен кагебейски сънародник с неоимперски бълнувания накара част от западното простолюдие да се разомагьоса относно новата руска културна емиграция.
***
А те не мълчат и са достойни наследници на Ахматова, Манделщам, Булгаков, Пастернак.
***
Казвам отново: да правим разлика между новия руски империум и стария, велик руски спиритус.
***
Т.е. Путин няма да се превърне в Пьотър Первий, чиято мечта беше да европеизира тая по същество монголско-полуславянска орда.
***
Все время думаю об етом. Пфу, нямам или не мога да намеря своето е-оборотное.
***
И дано не го намеря.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
