Т.е. буквата Y да се превърне в символ на съпричастие с Украйна
Имам (пак) чудесна семиотична идея, което, разбира се, не е изненадващо.
***
Да направим буквата Y символен антипод на буквата Z; последната се превърна в знак на руската агресия в Украйна.
***
Т.е. Y да се превърне в абсолютен символ на всичко антипутинско, антиагресорско, анти-опита за разпадане на нашия демократичен, европейски „свят“.
***
Идеята е добра, it sells itself: символно и семиотически да отвърнем на новото naZi.
***
Метасмисълът, струва ми се, е ясен, но да обясня за когнитивно предизвиканите, особено заклетите „хибридисти“ и „путинисти“: нашето Y, от една страна, е кирилското „У като Украйна“, а от друга, е тъкмо предната буква преди Z в западните азбуки, т.е. да стане контра-символ на руския агресивен символ Z. Най-общо, да отвърнем на тази Z-агресия, щот Y би могла да е символ на евентуална победа. Или пък на край на войната.
***
Най-малкото защото предхожда Z-то на Zлото.
***
Не знам дали е насрещна пропаганда, но страшно ме разтърси историята на един там 96-годишен украински евреин, воювал в Отечествената и после бил в кви ли не нацистки концлагери, поне в Бухенвалд със сигурност: и днес „своих“ са уцелили сградата, в която живее, и той умрял, милият, от руска ракета. Вот тебя „денацификация“.
***
Между другото, да ви разсмея малко, ако нещо изобщо е за (горчив) смях: аз много разчитам на другаря Си да оправи тази каша, най-вече икономически.
***
Другарят Си на мен ми изглежда ама много сериозен другар.
***
И уравновесен, и пресметлив, и biding his time, за разлика от други.
***
В същия ред: днес нямаме нито един западен Аденауер или поне Дьо Гол, хеле пък Рейгън. Имаме само групи от съветници на Байдън, „мекия“ Макрон заради предстоящите избори, Шолц, който не иска да развали далаверата със „Северен поток“; пак ерго, да разчитаме на Китай да обуздае агресора, щот Путин не действа и няма да действа в полза на китайския удържащ интерес. Не се шегувам.
***
Но както и да го анализираме, ни остава единствено да се уповаваме на Бог, защото вече отново става дума за есхатология. Това е краят на попкултурния либерален наивитет, че историята няма да ни застигне, че ние „вечно“ ще живеем в Европа, в културата на изнасиленото щастие.
***
Помните ли “tis the times’ plague when madmen lead the blind” от „Крал Лир“? Ако не, да припомня – действие четвърто, сцена първа. Ще ви предложа, разбира се, и парафраза: живеем в толкова sick времена, че идиотите, лудите, ни водят нанякъде сякаш ние сме слепци (т.е. глупаци). Следователно, обяснявам, когато откачени са на власт, те не са в състояние да водят слепите, т.е. те са политически сляпата класа, the non-thinking individuals. В някакъв смисъл важи и за двете страни.
***
Между другото, Z е последната буква. Значи ли това, че сме вече в ендшпила на историята, ама не по и без това разкаялия се Фукуяма?
***
И още: ние правим ли разлика, с извинение да повторението, между руския „империум“ и руския „spiritus“? Ако не, приличаме на обикновени глупаци.
***
Да, знаем за Третия Рим, за идеята, че Русия е уж православен наследник на Константин Велики, за източната Imperium Romanorum.
***
Но то по нещо напомня радичковския „верблюд“, и сега Путин е в тази отвратителна роля. Само да напомня: „Верблюдът живее навсякъде: в пясъка, във водата (имало водни верблюди), на небето; който може да погледне в Слънцето, ще види в неговото око верблюд. Записано е още, че той е дошъл най-напред от Луната — опустошил там всичко и когато нямало повече какво да пасе и потъвал навсякъде в прах до гърди, се разпръснал из вселената“.
***
И също да напомня за най-великата руска поетеса, Ахматова – “Она с колен поднаться не спешит, дохнет на точку, и трави погладит”.
***
Разбира се, да не забравяме, че друг велик, Манделщам, не оцеля от Сталин, в подобна на сегашната среда.
***
Имам приятели в Русия, например Саша Маленков, главен редактор на списание, съратник на Навалний, забележителен журналист, когото арестували – формално – заради това, че е нарекъл Путин „Ким Пут Ин“ в някво комедийно шоу. Представете си.
***
Ким Пут Ин. Арестувайте ме и вие.
***
Знам за друг наш колега от него, задържан заради следния руски виц – Исус разпуснал Тайната вечеря с думите „айде да ставаме, че утре ме чака тежък ден“. Щот, нали, държавно православие.
***
Малко като онзи случай с Пастернак. Слава Богу, той поне оцеля от руската източна вертикална власт.
***
Да, аз съм тежък културен русофил и русофон, и тъкмо затова разбирам обикновения руски „хам“, жертва на путиновата централна пропаганда.
***
Средният руснак, който няма нищо общо със средната класа в Питер или Москва, гледа централната телевизия и не знае, че става въпрос за гигантски руски банкрут – политически, социокултурен, имиджов и всякакъв. Но най-вече военен.
***
И че „Россия“ става мръсна дума, пак семиотично. Ако трябва да се изразя като един от най-великите – Чоран, попадаме в онова особено „неудобство да си роден“ (De l'inconvénient d'être né, 1973), разтерзан между политическото и историческо славянство, и категоричен в цивилизационния си днешен избор.
***
Средният руснак, ако въобще има такъв, не подозира за онова на Иришкин, иронично: че Русия винаги се управлява от предателите на предишните.
***
Русия на Путин някак препотвърждава Ницше – и неговата теория за Ewige Wiederkunft, за вечното пресъздаване (нищо общо със „самсара“). Пресъздаване, в случая, на споменатия източен вертикален модел и пълна липса на мисловни основания за демокрация.
***
Вероятността нещо да се преповтори в историята е далеч по-голяма, отколкото да се създаде нов ред. Да, някой ще каже, че е по-сложно – в оригинал става въпрос за неспирно създаване на нова реалност, което препраща към Нютъновата космология.
***
А ние – все в авангарда на самотата на „мъничкия човек“, геополитически. Балтийците, чехите, поляците – те ненавиждат всичко имперско руско, само ние живеем с отвратителния соц-мит, че Руската империя обявява война на Османската само и единствено заради нас. А не заради реванш на Кримската и бой за проливите.
***
Историята, тъкмо тя, ще съди нашата, меко казано, немъжка политическа позиция за Украйна. Но най-важното е да има история.
***
Невежеството, дори днес, в условията на дигитална революция, не е извинение.
***
Както и онова на Пинк Флойд – “money, it’s a gas”, което звучи някак забавно в точно тази ситуация.
***
За финал, да попитам по тургеневски, сякаш от „Отцы и дети“: ами ако в момента изживяваме последните си мирни, безоблачни дни?
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
