Хайде да бъдем по-мили като мъже
Припомням това забавно фолклорно заглавие не по националистическии/пилонни причини, а заради нещо много просто – ние, българските мъже, трябва да пазим „бугарските мОми“. Да не ги удряме, да бъдем търпеливи, дори когато те се отдават на своите закономерни дамски фрустрации, да внимаваме за културните различия, където ги има, въобще – да бъдем джентълмени.
***
Да, бе – тва са наште момичета, те са също толкова прекрасни като, да кажем, латвийските, но са си наши, да ги обгръщаме с необходимата допълнителна топлота и разбиране, и решително да не ги режем с макетен или друг вид нож. Да, някои от тях могат да бъдат напълно непоносими, но той и собственият ви живот е такъв.
***
Ето и остатъка от тази българска песен от югозападна България (по-известна днес като „Северна Македония“):
Везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нодзе ми стоат,
полодзи кревает, снопои ме вързват,
ставици ми прает, како славеи пеат,
како ластоици тънко сборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми, се бели, како бела книга,
с цървени образи, охридско яболко.
***
Прабаба ми от Щипско пееше и тая песен, за малко я заварих. То си има и мелодия, май неравноделна, не помня; важното е, че „червената охридска ябълка“ е българка. All-Bulgarian, ако препратим към класическата All-American каугърл. Нашта тогавашна бърза като яребица към уговорен брак, който много прилича на бизнес-сделка, ма както и да е, икономическа (нерядко и насилена) любов.
***
Защо изобщо го казвам? Защото темата за насилието над жени у нас е ключова, и трябва някак да се даде отпор, съдебен или не, лош прочит на Конвенцията или не. И най-вече рационалистки.
***
Защото насилието не пита – то е нещо, което сякаш живее собствен горчив, зъл и отчаян животец. Не влиза и в полезрението на съдебната система.
***
Добре, другия път вече ще спра за „концепта против българското домашно насилие“, оттам нататък са институциите.
***
Но да ви кажа още няколко умни неща по въпроса: има генеалогична и философска перспектива, която донякъде изяснява взаимовръзката между формите или компонентите на насилието и би могла да осигури провиждане за него, особено в нашия съвременен дигитален свят. Тя разглежда конкретни въпроси, например дали физическото насилие всъщност се завръща в масов мащаб в нашите полу-западни общества или това е само подвеждащ елемент, който прикрива други по-ефективни, но невидими форми на насилие.
***
Само сериозното потапяне в историята и философското мислене може да се занимае с въпросите на критиката и отговорността по въпроса, или - с други думи - да се ангажира със задачата за намаляване на насилието. Ако насилието е нещо, което никога не може да бъде напълно премахнато от обществата и живота, то тогава неговите форми, твърде променливи, трябва да бъдат приоритетна битка.
***
Просто казано, ако някой бие жена си (че даже и децата), местната общност, в която се знае всичко, трябва да „интервенира“ – ако не лично, то поне сезирайки съответните органи. И голямата задача тук е как тези местни да преодолеят факторите „страх“ и „абе, я по-добре да не се занимавам“.
***
За да намалим тези случаи, трябва да знаем къде ги откриваме и как се пораждат. Само тогава можем да се опитаме да намерим начини да избегнем тяхната поява, без да им се противопоставяме пряко и да създаваме ново насилие. В този смисъл, така да се каже, юридическото отношение, заето с това какво се счита за насилие, не може да бъде отделено от по-широката перспектива за причините и произхода на неговата поява.
***
Подробното обсъждане на критериите и казусите (специално за домашно насилие над дами) не просто въвежда дефинитивен подход към насилието, като представя фундаментални теоретични и практически въпроси за него. Има и още: неясните резултати от изследването изискват по-задълбочено разглеждане на насилието и на самите му корени в условията на нашите общества и живот.
***
Хайде да задам и още един важен въпрос: докога у нас от дамите ще се очаква да бъдат хем freaking работливи, хем и homemakers, т.е. да чистят, готвят и, да сме честни, basically да слугуват? 1936 ли сме?
***
И то до късна възраст, вече баби. Не може ли ние, мъжете (еле па дядовците), да оставим бабите да изживеят малкия остатък от годините си, без да слугуват, притиснати от патриархалния бит?
***
Горната забележка мотивира прехода към много по-важния въпрос за структурното насилие.
***
Тук бих разгледал по-внимателно определението на колегата Йохан Галтунг: "Насилие е налице, когато върху човешките същества се въздейства така, че действителната им соматична и психична реализация е по-ниска от потенциалната им реализация. Насилието тук се определя като причина за разликата между потенциалното и действителното, между това, което би могло да бъде, и това, което е."
***
Като се има предвид простотата на това определение, аргументацията у нас до голяма степен се занимава с въпроси на интерпретацията sequitur, т.е. как, анализирайки последиците, можем да организираме превенция. Но то при нас сякаш винаги е за сметка на концептуалната плътност.
***
Аз пък ви предлатам следното: насилието възниква, когато някой е в по-лошо положение, отколкото би могъл да бъде в противен случай, спрямо умственото му развитие. Някой, който не знае, че е възможно наказанието за насилието да бъде неизбежно. Помислете, това е много умно.
***
Over to you, държавни органи.
***
Като казах „умно“: те още стоиците (моите „съученици“ от елинистическата епоха) пак са най-умните. Макар и в друг контекст, от тях тръгва спокойното възприятие на жената, векове преди тя да придобие права и равнопоставеност. Епиктет, който седеше на предпоследния чин, е първопроходец в това отношение: той пръв твърди, че трябва да се дадат повече права на жените, в неговите „Дискурси“.
***
Но при нас днес, да сме честни, насилието е част от разбирането за живота, т.е. наистина структурно.
***
Изрязването на позоваването на "действителните соматични и психични реализации" и на "тяхната потенциална реализация" заличава всеки намек за сферата, в която структурното насилие действа и би могло да стане видимо. С пропускането на алюзията за какъвто и да е вид "влияние" в определението липсва фактът, че структурното насилие е свързано със социални практики и институции. Ето защо не е изненадващо, че една неясна дефиниция на структурното насилие е отворена за много различни възможни прочити (както се опитвам да се аргументирам и да предупредя).
***
Има и още един голям проблем: като се има предвид, че проблемът с понятието за структурно насилие (особено над жените и децата) и неговата едностранчивост в привилегироването на гледната точка на жертвата, изходът от апоретичните резултати попада в една сива зона на хибридно описание. Което не решава въпроса.
***
А въпросът е прост: първо, някой да издаде насилника, и второ, към съдебната система, го накажете. Или поне накажете неколцина прокуроски и всякакви синчета, за да дадете добър пример.
***
Аз щях да ви предложа три логически независими аргумента, обединяващи в леко модифицирани формулировки всички обсъждани понятия за насилие: физическо, психологическо и културно. Но се отказах, малко се изморих. Щот ако в семейната среда не се възпитава ненасилието, губим целия мач. Следователите и съдиите, дори да са ангели, няма да се справят.
***
Имам и четвърто, което се преплита: скритото насилие над добрия вкус. Чалгата, например, е вид насилие над общественото разбиране за добър вкус, жалко, че нямаме НПО-та, които да се борят с нея.
***
Слабостта на горния опит обаче не може да бъде пренебрегната. Определението апелира към морална система, чието съдържание остава напълно отворено, и в някаква степен озадачава. На какъв морал трябва да разчитаме, за да намалим насилието? Анти-чалга? Анти-глупост? Анти-либералност? Анти-селски консерватизъм? Анти-нативизъм?
***
Тъй като самият морал е философски и социално оспорвана област, практическата употреба на определението за дебати и политически действия се оказва много слаба, освен ако не се разкрие съдържанието на морала чрез обществено съгласие какво е „морал“. Не че някъде имат документ по въпроса, но има нации, от които да гледаме, и които негласно или законово са се съгласили за всичко това.
***
Ако насилието е (също) понятие, какво означава да се занимаваме с него философски, как да мислим насилието? И най-вече как да го ограничим?
***
Задачата на философията (казвам аз) е да разгърне неговите измерения и последици (още от Теофраст, който наследява в повече от един смисъл Аристотел), за да осигури основа за поне някакъв обществен дебат и подкрепа за практическа политическа и законодателна работа. Само така ще бъде намалено.
***
Накратко, да защитим законово „бугарските мОми“, и да ги обичаме, дори да ни изоставят, дори да ни ходят по нервите. Те са наште момичета, без които не можем. Ето това е вид „патриотизъм“, ако настоявате.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
