Дело между министър и поет за 1 лев пропадна

И�е �естният писател, преводач и издател Кирил Кадийски, който съди министъра на културата Вежди Рашидов за 1 лев, пристигна днес в Кърджали за делото, на което обаче не бе даде ход поради неявяването на Рашидов.

Гражданският иск е заради обида, нанесена му на публично място от скулптора през юни.

Рашидов нарекъл доскорошния шеф на българския културно-информационен център в Париж "тъпанар, който събира 20-ина пияници и алкохолици българчета в Париж, дава им евтино българско вино и така провежда мероприятия, вместо да намери френски издател, който да го преведе и от 6 мил. французи поне 600 хил. да го прочетат".

Той направил това изказване по време на предизборна среща с творческите съюзи в Кърджали, когато беше водач на местната листа на ГЕРБ.

Днес обаче културният министърът не се яви в съдебната зала и не изпрати свой представител.

В молба той посочва, че не е бил редовно призован и че от вчера е на тридневна командировка в Испания, но моли за нова дата на делото, в което ще присъства лично.

Делото бе отложено за 27 януари 2010 г.

Адвокат на обидения Кадийски е бившият премиер Димитър Попов (1990-1991), оставил крилатата фраза "За Бога, братя, не купувайте!".

"Изумен съм от отношението на новия министър на културата, когото не познавам лично. Поисках преди време среща с него във връзка с подготвеното във Франция юбилейно издание на поетична книга на Никола Вапцаров, но той отказа. А всичко беше договорено с предшественика му Стефан Данаилов.

Това е недопустимо, не може да отказваш на директор на български културен център в чужбина. Освен всичко трябваше да науча, макар от жълтата преса, че съм тъпанар и безделник!", изрази пред БГНЕС възмущението си писателят.

Това не е първият скандал, в който е замесено името на преводача от френски и руски. Преди две години френският в. "Фигаро" го набеди, че е фалшифицирал поема на един от най-известните френски поети Блез Сандрар, единствения дълго търсен екземпляр, който Кадийски намерил уж в софийска антикварна книжарница и продал на колекционер.

Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 г., Кирил Кадийски не е приет за член на Съюза на българските писатели.

През 1991 г. той създава едно от първите частни издателства в България  - "Нов Златорог", което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.

През 2004 г. с конкурс е назначен за шеф на Българския културен център в Париж. Три години по-късно е избран за член на международната академията "Монмартър".

Заради самобитната му поезия литературният критик Светлозар Жеков казва, че е "един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас".

Председателят на френската академия "Маларме" Жан Оризе го смята за най-значимият поет на своето поколение в България, като го сравнява с имена като албанския писател Исмаил Кадаре, руския Андрей Вознесенски, ливанския Адонис.

Кадийски е превел едни от най-големите поети, сред които шарл Бодлер, Пол Верлен, Артюр Рембо, Стефан Маларме, Иван Бунин, Фьодор Тютчев, Борис Пастернак и много други, както и цялото творчество на Молиер.

Собствените му стихове са преведени на множество езици. Получавал е редица литературни награди.