Кой е Вежди Рашидов

Г�е �емият български скулптор Вeжди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград.

В четвърти клас в Кърджали, където баща му работи в мините, загубва майка си, прочута певица на турски и български народни песни, наричана "Славея на Родопите".

Днес в интервю за в. "24 часа" бъдещият премиер Бойко Борисов съобщава, че кандидатурата на скулптора за министър на културата е сигурна.

До седми клас живее в сиропиталище. После учи в Художествената гимназия в София, а през 1978 г. завършва Художествената академия, специалност "Скулптура" при проф. Д. Даскалов, където по-късно преподава.

Участвува в групови, тематични и самостоятелни изложби в страната, в цяла Европа и в световни културни центрове.

Имал е над 45 самостоятелни изложби в Пловдив, Габрово, Базел, Париж, Варна, Варшава, Стара Загора, Краков, Лондон, Димитровград, Делхи, Москва, Ереван, София, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Измир, Созопол, Сеул, Берлин, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Палма де Майорка и др.

Автор е на книгата "Изкуство и власт", своеобразен автопортрет на артист и общественик. Стефан Цанев казва за него, че е "един от днешните апостоли на човеколюбието, от пророците на духа", а Любомир Левчев го определя за "творец с феноменален художнически талант и ярък публицистичен език".

Покойният Виктор Пасков твърдеше, че той е "безспорно най-големия талант в скулптурата и малката пластика".

Световноизвестният френски скулптор Сезар казва: "Българският артист Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна сред най-високите върхове на културата на XX век, сега и завинаги. Това, което прави, е прекрасно, докоснато от експресионизма.... толкова е завладяващо. Той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ... Очевидно е колко много културни пластове присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време".

Големият български художник Емил Стойчев пише за Рашидов: "Какво представлява в крайна сметка окото ти на скулптор: любов, отлично познание на тънкостите на занаята, силна и същевременно изящна форма, стремеж към съвършенство. Всички тези качества като цяло и взети поотделно представляват твоята гордост."

По повод изложба на скулптури и рисунки през 1994 г. Йордан Радичков разсъждава: "Ако Бог - нашият отец и създател, бе оставил скиците, чертежите и рисунките си, ние щяхме да знаем много повече за това, как е замислен и създаден човекът, дали той е завършеният човек или е само чернова на човек...

Вежди избягва този божи пропуск. Чрез показаните тук скици и рисунки ние научаваме за мъките на твореца, докато се съревновава, спори и преодолява материята, за да й предаде нови форми."

На 19 ноември 2005 г. е арестуван за бой и полицай пред сградата на Столичната община. За скандала е формирана специална парламентарна комисия, която прави разследване. Накрая е оправдан.

Ето какво се случило, разказано във в. "Сега": "...  От боя под прозорците на кмета Софиянски на ул. "Московска" полицаят излезе със счупен нос, общинският съветник от ОДС Додов - с цепнато чело, а Рашидов - викайки заплахи, че ще извика свои познати генерали. Боят стана около 11 ч., когато Рашидов, който е общински съветник от формация "Другите за София", паркирал пред кметството.

Униформеният от СДВР му обяснил, че на това място трябва да спре перуанският посланик. Вежди отказал да си махне колата и след кратка разправия блъснал охранителя. Полицаят не отстъпил и скулпторът го пернал с юмрук в лицето. В този момент се намесил Додов - ударил една "главичка" на униформения и му разбил носа.

Версията на Вежди: "Полицаят ме заплашваше, че ако не бил на служба, щял да ми разкаже играта. Беше нахален, дърпаше ме за ръкавите и ме удари. Тогава се намеси Додов и понеже полицаят посегна и на него, и той понечи да му отвърне. Полицая подскочи като петел, удариха си главите и му потече кръв от носа", заяви скулпторът пред "Сега".

По случай 50-годишнината му, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден "Стара планина".

През последните години Вежди Рашидов заема позиции по политически и социални теми. Той е етнически турчин, който многократно критикува върхушката на Движението за права и свободи и лично Ахмед Доган.

В Кърджали бе водач на листа и мажоритарен кандидат на ГЕРБ на изборите за 41-во Народно събрание и бе избран за депутат. По време на предизборната кампания Ахмед Доган отказа публичен дебат с Вежди Рашидов.

Когато, веднага след изборите, се заговори, че той може да стане министър на културата, Вежди Рашидов заяви в едно интервю:

"Виждам, че министерството е станало хранилка на партийните централи. Тези квоти - пет, три, осем, то се е напълнил един бюджет. На мен ми омръзна да ходя да събирам пари, когато умряха Фотев, Хайтов, да погребваме великите български мъже по-достоен начин, тъй като държавата е абдикирала от тези си занимания".

Пред Дарик радиоРашидов призна, че два пъти е отказвал поста министър на културата. Причината по думите му е, че тогава не е бил готов за това.

„Млади хора нямат възможност да се развиват, елитарната култура, тежката артилерия, е рухнала, една чалга се вихри. Някой трябва да върне авторитета на творческите съюзи", заяви още скулпторът.

На въпрос ще пусне ли пазара в културата, ако заеме поста министър той каза: „С удоволствие бих го направил и ще използвам и лостовете на Лужков - кмета на Москва за театрите - каквото спечелят театрите, не да го взима държавата, а да остава за тях".