В аналитичния материал, поместен на уебсайта на радиото, професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен разсъждава, че този недостиг се дължи отчасти на факта, че двете страни имат малък опит в поддържането на демократични системи.
Eкспертът по история на Югоизточна Европа посочва, че преди Втората световна война България и Румъния са били лишени от стабилна демократична база, а появилите се след това комунистически режими са задълбочили проблема, създавайки недоверие към публичните институции.
Според Хьопкен след падането на Желязната завеса липсата на демократични традиции е представлявала "голямо препятствие" пред обществата в България и Румъния.
Да се очаква незабавното установяване на демократичен ред би било наивно, признава лайпцигският учен.
В анализа на германското радио се цитира и Франц-Лотар Алтман, професор по международни отношения от Букурещкия университет, който смята, че Румъния и България се нуждаят от парламентарна култура и политическа дискусия.
Зад това се крие основната концепция, че моят политически опонент е враг, който трябва да бъде сразен с всички средства, констатира Алтман.
"Дойче веле" допълва, че вследствие на всичко това политическите елити в България и Румъния проявяват тенденция да се съсредоточават главно върху укрепване на позициите си.
"От тяхна гледна точка (на елитите) конституцията е символична формалност. Понякога поведението на тези елити е крещящо неконституционно.
Чрез различни трикове те се опитват да подкопаят независимостта на съдебната власт, да ограничат правомощията на конституционните съдилища и да ерозират силата на публичните институции", коментира медията.
В анализа обаче се споменава предупреждението на професор Хьопкен към страните от Западна Европа да не се държат надменно към източните си съседи, както и припомнянето на професор Алтман, че западните демокрации често са имали "неловки подхлъзвания" в миналото.
Коментарът "Дойче веле" завършва с констатацията, че намесата на Европейската комисия е дала вече някои резултати - премиерите на Румъния Виктор Понта и на Унгария Виктор Орбан се отказаха от някои свои спорни ходове.
Има и признаци, че България гледа по-сериозно на проблемите с корупцията и организираната престъпност, заключава германското радио.
Източник: БТА
Последвайте ни
