Максималният срок за отдаване на концесия сега е 35 години, което е много дълго време. Нещата се случват много динамично в света и според мен е редно да могат да се правят промени в тези договори. Това каза министърът на околната среда и водите Нона Караджова в интервю за Vesti.bg.
Към момента имаме възможност само да прекратим договора с "Юлен", но пък в него е записано, че ако концесионерът си е изпълнил задълженията, може да поиска обезщетение, добави тя.
Казусът с Банско хич не е лесен и много ми се иска въобще да не се беше стигало до тук, но проблемите са, за да бъдат решавани, отбеляза министърът.
Следва пълният текст на интервюто на Севделина Николова:
- Г-жо Караджова, наскоро връчихте наградите на конкурса на Vesti.bg "Екомания". При срещата си с малките участници казахте, че един ден децата ще учат родителите си на екология. Мислите ли, че в училище достатъчно се акцентира на защитата на околната среда?
- Донякъде процесът на екообразование е заложен. Аз имам първокласник (вече ще бъде във втори клас), и голям син, който е на 25 години, и правя сравнение на учебниците за първи клас преди и тези сега. Мисля, че има голям напредък и темата е доста по-засегната. Както министър Сергей Игнатов спомена, ще се премине към цялостна промяна на учебното съдържание - поетапно на всички нива на обучение, и има осъзната необходимост в отделните предмети да влезе темата за екологията.
Тя има място и в часовете по литература: произведения, посветени на природата и отношението на хората към нея, на това, че ние сме създадени от нея, а не тя от нас, за това дали ние ще я владеем - защото си мислехме, че така ще стане, а се оказа, че тя ни владее.
Минавайки през географията, биологията, дори математиката - имаше няколко задачи в учебника на детето ми с екологично съдържание, има достатъчно начини екотемата да влезе в съзнанието на децата ни и те като пораснали граждани да имат съответното съзнание. Да бъдат непримирими към нарушенията и така да образоват и родителите си. Този подход не е нова мода, а се прилага на много други места.
- Вече почти преполовихте мандата си като министър. Чувствате ли се комфортно на поста? Как работите с другите министри?
- Чувствам се отговорно на този пост. Вземането на решения, които могат да засегнат големи групи от обществото, и браншови, бизнес организации е много отговорно и сериозно нещо. Имаше немалко тежки решения от стратегически интерес, които трябваше да бъдат взети и да се направи баланс на преобладаващата обществена полза.
Имам подкрепата на колегите си, огромната подкрепа на ресорния си вицепремиер Симеон Дянков за всички реформи, които съм предприела. Той е ресорен и на другите министри, с които имам най-много работа, най-често се засичат полетата ни на действие - министъра на икономиката, енергетиката и туризма, този на регионалното развитие, министъра на земеделието, което може да е и приятел, но и неприятел на околната среда.
- От отговорно решение се нуждае и един от най-актуалните през последните дни въпроси - този с концесията на ски зоната в Банско. От "Юлен" оспорват резултатите от проверката, възложена от МОСВ, еколози пък отправиха обвинения в лобизъм. Как ще им отговорите?
- За голямо мое и на екипа на министерството съжаление се сблъскахме с пореден проблемен казус, който е дългогодишен, и за който не са правени никакви анализи. Първите писмени сигнали към предишното правителство са от 2008 г., но не са предприети никакви проверка. Аз разпределих преписката на комисията за контрол на концесиите и в хода на измерванията беше установено, че концесионерът "Юлен" освен 99,5-те хектара, описани в договора, ползва още 65 хектара.
Предоставихме на концесионера резултатите от измерванията ни и очакваме тяхното становище, което още не е дошло. Към момента обаче нямам никаква индикация от страна на "Юлен" дали са съгласни с това измерване.
Ще се наложи вероятно да се намери начин да се докаже безпорно кой е прав в тоя спор, като една от възможностите е да се направят нови измервания в присъствието на представители и на двете страни.
- Очаквате ли и други подобни проблеми, та се заговори за промени в Закона за концесиите?
- Договорът за концесия на площ от национален парк към момента е един-единствен - този с "Юлен", друг няма. Иначе има много концесии, дадени и от общините и от държавата - за добив на подземни богатства, за плажове, бутилиране на минерални води и др. Така че въпросът е принципен: ако по някаква причина са направени пропуски в един концесионен договор и при положение, че концесиите са на обществени обекти - публична или държавна собственост, те се отдават, за да бъдат резултатите им в полза на обществото.
Максималният срок за отдаване на концесия сега е 35 години, което е много дълго време. Нещата се случват толкова динамично в света и според мен е редно да могат да се правят промени в тези договори, разбира се, като има публичност в процеса. Задължително да има яснота защо се правят и какви биха били резултатите.
Към момента имаме възможност само да прекратим договора, но пък в него е записано, че ако концесионерът си е изпълнил задълженията (а те са две основни и са изпълнени - за инвестиции и за плащане на концесионното възнаграждение), концесионерът може да поиска обезщетение. Така че казусът хич не е лесен и много ми се иска въобще да не се беше стигало до тук. Но проблемите са, за да бъдат решавани.
- Концесионното възнаграждение ще си остане ли от 2 до 3,5% от печалбата на "Юлен"?
Напротив, ако се стигне до вариант промяна на концесионния договор, а не разваляне, то със сигурност концесионното възнаграждение няма да остане толкова малко. Самата община като такава, доколкото ми е известно, е акционер в "Юлен" и явно заради това кметът се е изказал от името на "Юлен".
Един министър обаче няма задачата да е симпатичен на този или онзи. Ясно е, че в момента има упреци от неправителствените организации или от общината, която на практика зависи от тоя курорт. Моята роля, както и на другите министри, е нещата да се анализират, да се кажат пред обществото и при вземане на решение, то да се мотивира, да е законосъобразно, честно и прозрачно.
- Ще има ли проблем за ски сезона в Банско?
Едва ли бихме взели решение, така че ски сезонът да се провали. Още повече, че със сигурност вече има достатъчно заявки и би било доста неудобно заради предприети от нас действия ние да изплащаме компенсации на туристически фирми.
- Еврокомисията одобри наскоро финансирането на първата фаза на завода за преработка на отпадъци в София. Има ли промяна в плановете, не се ли проточва твърде много строителството на завода?
- Няма промяна в плановете и графиците, представени от общината, показват, че първата фаза за изграждането на завода трябва да приключи през втората половина на 2013 г.
- Част от парите, отпуснати от ЕК, са за разделно събиране на боклука. Какво се случва сега с разделно събраните отпадъци?
- В старите членки на ЕС процесът датира отпреди повече от 20 години. В България началото е поставено през 2003 г., когато заради предстоящото членство в ЕС бяха поставени цели за рециклиране на определени видове масово разпространени отпадъци. Към момента те се изпълняват. Предлагаме и промени в Закона за отпадъците, които вече са обсъдени с представители на организациите, извършващи рециклирането от името на клиентите си.
Като започнете от опаковката за чорапогащник и стигнете до бутилката олио и стъклените опаковки, производителите и вносителите са длъжни да постигнат съответен процент на рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Тези проценти са различни за различните сфери и са качени на сайта ни. Тъй като е трудно на тези фирми да постигнат събирането на опаковките си, законът им дава възможност да възлагат на специално създадени за целта организации за оползотворяване на опаковки, гуми и др. и от тяхно име да им изпълняват целите.
Това е законово уредено през 2001-2002 г. със Закона за отпадъците, но има проблеми. Изключително занижените законови изисквания при създаването на такава организация водят до наличието на много организации с малък капацитет. Това поражда проблеми с контрола, защото контролните органи са едни, а организациите са много. Имаше също доста сигнали за нелоялна конкуренция и дъмпингови цени.
- Какво ще се промени с поправките в закона?
- Поставят се по-високи технически и финансови изисквания към организациите по оползотворяване на отпадъците, за да имаме максимална сигурност, че държавата ще си изпълни целите, за които е подписала договор. В противен случай може да влезем в Европейския съд и да плащаме, че не сме си изпълнили целите.
Предвижда се и контрол през цялата година, а не само доклади в края й. Трябва да проверим къде отива отпадъкът и дали не ни подвеждат с информация. Затова предлагаме целогодишна система за контрол с помощта на външни одитори. Задължените лица са около 300 хиляди, а фирмите, изпълняващи дейностите по събиране и рециклиране, са може би 500 или 1000. Не можем да си позволим да увеличаваме администрацията и стигнахме заедно с фирмите до идеята министерството да наеме външни одитори, като разходите по това ще се заплащат пропорционално.
Системите за събиране на отпадъци у нас потръгнаха, още повече че в новия закон за отпадъците, който мина през Министерския съвет, влизат и новите изисквания за страните членки до 2020 г., когато рециклираните отпадъци трябва да стигнат 50% от всички генерирани битови отпадъци.
За съжаление проблемът беше оставен настрана от общините, затова закъсняхме толкова много и с изграждането на депа и на други системи за сепариране, но първите резултати вече са обнадеждаващи.
- Има ли регион първенец?
- Например регион Ботевград с общините Етрополе и Правец са в строителство. Регион Видин подписаха съвсем скоро договора с още 11 общини. Регион Бургас е почти готов. Регион Стара Загора, който беше много назад, също е почти готов.
- А кои са проблемните?
- Например регион Ямбол, в който общинският съвет е поискал референдум сред населението дали искат да се изгради депо на точно това място. Подобен проблем възникна и в регион Добрич, като предвиденото за депо място е на община Добрич-селска, а не Добрич-град.
Но мисля, че ще се разберат, защото въведохме регламент за общините, които при наличието на средства не изпълняват тези си задължения - т.е. "в пари ходим, но без депа и съоръжения стоим". Така тези, които не полагат грижи за оползотворяване и рециклиране на отпадъците си, ще плащат повече отчисления за депониране. Т.е. колкото повече депонират, а не рециклират и оползотворяват, толкова повече ще плащат. Общините, които си изпълнят заложените цели, за награда ще бъдат освобождавани от начисленията.
- Периодично екологични организации поставят въпроса за строителство в зони от Натура 2000. Представители на Комисията по петициите към Европейския парламент бе наскоро на мисия в у нас. Има ли България все още проблем в това отношение?
Имаше три проверки, както и запитване от Европейската комисия. Това обаче са стари казуси. Единият датира от 1995 г. и е свързан с изграждането на лифта на Паничище от Сапарева баня до Седемте рилски езера. Давали сме многобройни доказателства на ЕК, че са спазени законовите процедури и екологичните оценки. От една страна строителството на лифта заменя многобройните качвания с автомобили и джипове, които никак не са екологични. Въпросът със запазване на това прекрасно място и крехките му екосистеми е да се регулира туристическият поток и да има ред.
Поради тази причина сега върви проект ерозиралите пътеки да бъдат затворени, за да се възстановят. Съответно да се очертаят пътеките, по които хората могат да вървят, а не безцелно край цялото езеро, да се сложат обозначителни табели със забраните и за това какви са глобите. Докладвахме на евроинституциите за тези предприети от нас действия.
Както и на други места, тук е важно да се пази балансът между запазване на уникалната природа и желанието на много хора да видят Седемте рилски езера. Притеснението на природозащитниците беше, че с лифта се увеличава потокът от туристи, но ако има ред, добър контрол и съвестност у гражданите, проблем няма да има. Има държави, които само с това се издържат.
-При проверките не бяха констатирани нарушения, така ли?
- Не, мисля, че добре обяснихме за какво става въпрос. Всичките случаи са от едно време с изключение на Родопите, където е стартирал един атракцион, но тъй като липсваше достатъчно информация, отмених решението за този проект. Така че и там няма нарушение.
- Каква е оценката ви за действията на неправителствения сектор у нас?
- Трудно е да се удовлетворят всичките им искания. Аз съм за един много добър баланс между запазване на природата и развитие на регионите. Европейското законодателство не въвежда забрани за строителство в зоните на Натура, въпросът е тези дейности да се извършват след точна оценка дали съответният проект ще окаже въздействие върху местата, които са предмет на защита, или въздействието ще бъде незначително. Европейските директиви и нашият закон не допускат проектите, които имат значително въздействие - бихи били заплаха за унищожаване на природата.
Ние изготвихме детайлни указания и обучаваме колегите си от регионалните инспекции по околна среда и водите, които извършват проверките. Разработихме чек листове, така че за всяка стъпка има въпрос и отговор. При положение, че отговорът не е удовлетворителен, не може да се продължи нататък. Това беше одобрено от неправителствените организации.
Всички решения за одобряване или неодобряване на определени проекти се качват веднага на интернет страницата на министерството, а не както преди - неправителствени организации са научавали за даден проект едва ли не след като започне строежът му. Така че в момента сме подложени на пълен граждански контрол.
