Още по темата

30% от българите в Германия живеят на социални помощи, а 47% имат редовна работа.

Тази статистика изтъква германското издание „Франкфурт Алгемайне Цайтунг” в свой материал относно работоспособността на европейките мигранти в страната.

Защо Мюнхен взе това решение за българите

Повечето от българите, учили в чужбина, се връщат у нас

През 2016 там са пристигнали 1,3 млн. чужденци, от които 650 000 са граждани на други държави в ЕС. Над 1/3 от тях идват от Румъния и България.

Данни на германската Агенция по труда пораждат съмнения, че много от тези хора пристигат в най-голямата икономика в ЕС не за да работят, а за да се възползват от облагите на развитата социална държава.

Статистиката от средата на 2017 показва, че 30% от българите в страната не работят. Същото важи за едва 12% от румънците.

Изданието прави сравнение, че при германците на социални помощи са 7,2%, докато 60% са трайно заети. Разбира се, тук трябва да се отчете факторът, че местните са изправени пред далеч по-малко предизвикателства да придобият трайна заетост.

Въпросът, който „ФАЦ” задава е дали Германия прави ясна разлика между истински кандидати за работа и хора, които целят да живеят на социални помощи.

Миналата година правителството в Берлин въведе нови правила, според които ако европейски мигранти не успеят 6 месеца да намерят заетост вече не могат да получават облаги.

Властите се опитват да променят и правилата за детски надбавки, в случай, че работещият в Германия родител ги изпраща на детето си в чужбина.

Идеята е сумата да бъде съобразена със стандарта на страната, където детето живее.

Тъй като в страни като България този стандарт е доста по-нисък, това би спестило на германския бюджет близо 160 милиона евро. В момента държавата плаща за 185 000 деца, които не живеят в нея.

Относно евентуални нови правила за детските надбавки Германия тази пролет е изпратила запитване в ЕК, уточнява „ФАЦ”.