П етър Берон е известен с първия български "Рибен буквар", с който провъзгласява принципите на светското образование, но далеч по-малко известна е неговата благотворителна дейност.
Виден представител на българската възрожденска интелигенция, учен енциклопедист, реформатор на българското учебно дело, Петър Берон е роден в Котел в заможно и будно семейство през 1800 г. Учи в родния си град в килийното училище на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и в гръцкото училище в Букурещ при Константин Вардалах. След това е учител в Брашов.
През 1824 г. написва и издава знаменития „Рибен буквар“. През 1825 г. напуска Брашов, за да продължи образованието си. Посещава лекции по философия в Хайделбергския университет, завършва медицина в Мюнхен (1826–1831). Известно време упражнява лекарската си професия в Крайова (1832–1841), след което изцяло се отдава на научни занимания.
Живее главно в Париж, но често пътува до Англия, Чехия, Гърция, Австрия, Германия. Високо ерудиран и с енциклопедични интереси, д-р П. Берон оставя огромна по обем и разнообразна по тематика научна продукция. Тя включва над 20 труда, написани на 5 езика и засягащи различни области на човешкото познание. Най-значимо и оригинално е съчинението му „Панепистемия“ („Всенаука“, на френски език), в което той създава нова система на обяснение на света.
През 1871 г. е намерен убит в Крайова.
В завещанието си той оставя цялото си налично имущество за развитието на българската просвета. Сред завещаното е недвижима собственост в Крайова, имението Скорила, намиращо се западно от Крайова, селски имоти в областта Олтения, Влашко.
Според завещанието му доходите от имотите трябва да се използват за поддържане и построяване на училища в България.
Със завещание от 1869 г. Берон предвижда едно от именията да послужи за оземляване на безимотни румънски селяни, които се задължават да внасят половината от добива си на изпълнителите на завещанието в продължение на 33 години. Получените добиви от селския имот и наемите от недвижимите имоти в Крайова да се разпределят по равно между Одринска, Котленска и Пловдивска околия за построяване и издръжка на училища.
Изпълнители на завещанието са болградският учител Данаил Кирович и еснафските старейшини на Одрин, Пловдив и Котел. Този документ се оказва най-неиздържан от юридическа гледна точка и крие реална опасност имуществото на Петър Берон да не бъде оползотворено за българското образователно дело, заради ограничения на румънското законодателство, свързани с имотите на чужденци.
След смъртта на дарителя дейците от кръга на Българската добродетелна дружина се заемат да осигурят наследството му в полза на България. Делото се поема главно от Христо Георгиев и по късно от неговия брат Евлоги Георгиев. Близо две десетилетия продължават разпри около завещанието. За уреждане на нещата около наследството е учреден специален комитет, в който влизат видни дейци на Добродетелната дружина, роднини на покойния и купувачите на имението Скорила.
Комитетът взема решение за формиране на фонд на името на д-р Петър Берон. Евлоги Георгиев урежда продажбата на имението Скорила, със събраните средства са закупени румънски облигации, носещи 5% годишна лихва. През 1887 г. комитетът решава да продаде облигациите и да купи български, които да внесе на съхранение в БНБ – София. Въз основа на това решение почти целият капитал е депозиран в банката.
На 10 май 1889 г. е образуван „Фонд на д-р Петра Берона за издържане на Българската мъжка гимназия в Одрин" в размер на 400 хил. лв. Управлението на фонда е поверено на Българската екзархия, която от своя страна трябва да се отчита пред МНП. На 20 февруари 1890 г. комитетът прекратява съществуването си. През следващите няколко месеца Евлоги Георгиев прехвърля в БНБ последните облигации и на 5 май 1890 г. съобщава на екзарх Йосиф I, че фондът се състои от 17 840 лири стерлинги, номинални, от български облигации и от 223 златни франка и че капиталът е внесен в БНБ. Становището му е, че при тази финансова наличност може да се пристъпи към строеж на гимназията.
Учредителите на фонда поставят условие основният капитал да остане незасегнат, а за строителството на гимназията да се ползват само лихвите. Създаването на фонд за Одринската гимназия е почин на Комитета на Дванадесетте. В своите завещания д-р Петър Берон никъде не изразява такава воля, в нито едно от тях не посочва определено учебно заведение. В случая букурещките дейци се съобразяват с духа на завещанието средствата да се употребят в полза на българската просвета, а също с преценката си, че именно училищата в останалите извън пределите на Княжеството български земи се нуждаят най-много от помощ.
Единственото изключение, което допускат, е предоставянето през февруари 1890 г. на помощ от 15 хил. зл. лв. за училището в Котел. Сумата е в отговор на настоятелните молби от страна на училищното настоятелство и в памет на дарителя.
Основаването на Одринската гимназия е свързано с преустройството на съществуващото четирикласно училище в града. От 1896 г. учебното заведение носи името на Петър Берон. През 1897–1898 г. броят на учениците е 133, през 1899–1901 г. е 117, през 1909–1910 г. – 180, през 1910–1911 г. – 156 души.
До 1897 г. събраните лихви от фонда възлизат на 180 хил. лв. От същата година гимназията започва да се издържа с годишните приходи, които са около 24–25 хил. лв. Тъй като тази сума е недостатъчна, за да поеме изцяло разходите, в училището се приемат ограничен брой стипендианти, а повечето учащи заплащат за обучението си.
През 1898 г. е закупена стара сграда, която е приспособена за нуждите на училището. През 1908 г. Българската екзархия взема решение да се построи ново здание за Мъжката гимназия и за пансион към нея. Във връзка с това Екзархията предлага да се купят още 4 къщи, като 3 от тях се разрушат и пространството да се използва да разширяване на двора. Най-солидната от сградите след преустройство да се ползва за гимназия.
Планът за новата сграда е възложен на арх. Едуард Дюпре. Формирана е комисия, която да наблюдава строежа. В нея влизат управителят на Одринската епархия, учител от гимназията и училищен инспектор. На 25 август е проведен търг за отдаване на строежа, на който се явяват четирима предприемачи от България.
С оглед осъществяването на строителството на части, Дюпре е натоварен с преработката на архитектурния план. За първия етап на строителството Екзархията отпуска 100 хил. лв. – 80 хил. от фонда и 20 хил. от екзархийския бюджет. Решено е строежът да започне през декември 1909 г., а срокът за завършването му е определен за 1 май 1911 г. През 1911 г. са приведени нови 138 хил. лв., а през 1913 г. – 146 477 лв.
Така с помощта и на средствата, завещани от д-р Петър Берон, Българската мъжка гимназия в Одрин създава подготвени кадри, необходими за отстояването на културно-националната самостоятелност на Тракия в продължение на повече от две десетилетия.
Положението на фонда се променя след Балканските войни (1912–1913). Подобно на другите дарения, управлявани от Екзархията, след 1915 г. фондът преминава под ведомството на Св. Синод на Българската православна църква.
Първоначално той е оставен на капитализиране, в резултат на което средствата нарастват и към 31 декември 1921 г. възлизат на 754 759 лв., към 31 декември 1931 г. достигат 979 710 лв., към 31 декември 1939 г. – 1 263 963 лв., към 31 декември 1944 г. – 1 410 548 лв. Годишните лихви са около 85–90 хил. лв.
В периода 1925–1931 г. от приходите на фонда се отпуска стипендия за един от роднините на дарителя Петър П. Берон, който учи богословски науки в Белгия. Средствата варират от 48 до 72 хил. лв.
През 1926 г. от капитала на фонда е взет заем за строежа на Висшето богословско училище в София, който по-късно е възстановен изцяло.
Съобразявайки се с духа на волята на дарителя, Св.Синод решава по-голяма част от приходите да се отпускат за гимназията в родното място на П. Берон – Котел. За един дълъг период от време от 1931 до 1945 г. (с малки прекъсвания) благотворителният фонд превежда на Котленската гимназия средства в размер на 30–60 хил. лв. годишно.
През 1937 г. Културната дружба „Котленски край“ в София изпраща писмо до Св. Синод, в което настоява гимназията да получава цялата годишна лихва, с изричното нареждане сумата да се употреби за строежа на пристройка към сградата, за нейното обзавеждане като пансион, за покупка на нови учебни помагала. В резултат на тази молба сумата е увеличена на 50–60 хил. лв.
Междувременно от фонда се отпускат помощи и за други нужди, свързани с просветното дело. През 1935 г. главният учител на бившата Одринска мъжка гимназия, превърната в основно училище и смесена прогимназия, моли Св. Синод да поеме ремонта на покрива на сградата. В отговор на писмото от фонда са предоставени 25 хил. лв.
През 1937 г. Родителско-учителският комитет при Смесената гимназия в Свиленград отправя искане Св. Синод да подпомогне строежа на нова гимназия в града. „С новата гимназия – пишат те – ще се догони просветата и културата в старите предели на Царството, ще се създаде един мощен дух за проникване към Егея.“ Средствата да се вземат от благотворителните фондове „Д-р П. Берон“ и „Христо Касъров“, чиято цел е подпомагането на българското просветно дело в Одринска Тракия. Св. Синод уважава тази молба и през 1938–1941, 1945–1946 г. отпуска от фонда по 20–25 хил. лв. годишно за гимназията в Свиленград.
През някои години (1941, 1945, 1946, 1948, 1949) се дават и средства за стипендии и помощи на учащи се в духовните семинарии. Те възлизат на ок. 30–40 хил. лв. Така след като подпомагането на Одринската мъжка гимназия става невъзможно, фондът продължава своята благотворителна дейност, насочена към осигуряване развитието на просветното дело в България.
Благотворителната дейност на Фонд "Д-р Петър Берон" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
