Още по темата

България скрито асимилира турското си малцинство като ограничава правото на децата от него да се учат на майчиния си език.

Такива обвинения отправиха от изселническата организация Конфедерация на балканските румелийски турци.

Джихадът влезе в новите учебни програми в Турция

Турски политик: България продължава политиката на асимилация

„В България турското малцинство наброява близо 1 милион души, но само няколко хиляди от децата изучават майчиния си език. Това е болезнено, силно обезпокояващо и тревожно състояние, то е демонстрация на това, че българската държава и правителството й продължават с политиката на скрита асимилация на малцинствата. Новата учебна година няма да бъде добър период за турското малцинство в България“, посочи председателят на организацията Зюфретин Хаджиоглу.

Той изтъква факта, че обучението по турски е свободно избираем предмет, който на практика е извън учебните програми и в смесените райони.

През миналата учебна година турски са учили 7 565 деца.

„Искам открито да подчертая, че с тази политика в сферата на образованието България само ще губи и няма да има никаква полза в бъдеще. Защото когато едно дете не знае майчиния си език, то не може да овладее и официалния, и няма как да бъде успяващо.

В районите, населени с турско малцинство, децата не знаят добре нито майчиния си език, нито официалния.

Тази ситуация се признава от компетентните преподаватели и възпитатели“, допълни още Хаджиоглу, който обвинява за ситуацията както централните власти, така също директорите на училищата и местните администрации.

BBC: България се топи, но не иска имигранти

България е катастрофално обезлюдена

Конфедерацията се ангажира да продължава да следи за проблема и призовава българските турци „да продължат да настояват за обучението на майчин език”.

Активната позиция по темата идва само дни след като турската обществена медия TRT излъчи репортаж за нея.

В него се изтъква, че от 1990 до 2016 броят на децата, изучаващи турски в българско училище, е спаднал от 100 000 на 7565. В региона на Кърджали, където малцинството е най-многобройно, тези ученици са само 2500.

Припомнят се и усилията на Лютви Места, тогава лидер на ДПС, който през 2015г. внесе в парламента предложение езикът да стане задължително избираем предмет, но то бе отхвърлено.

Телевизията показа и други проблеми в образователната ни система, по отношение на обучението по турски –

дефицит на преподаватели, остарели учебници и скрития саботаж на училищните директори.  

Дали ще има деца, изявили желание да изучават турския в училище, ще стане ясно към края на месеца, когато съответните документи дадат яснота за натовареността на учебните програми, заяви за БГНЕС началникът на регионалното управление на образованието в Кърджали Гроздан Колев.

Турското недоволство идва в момент, в който самата България се бори за правата на обучение на майчин език за малцинството ни в Украйна.

Нов закон, приет от парламента в Киев в началото на този месец, ограничава такова обучение до началното образование.

До този момент в регионите, където съответното признато малцинство съставлява над 10% от населението, хората от него имаха право да организират свои учебни институции до ниво гимназия.

Украинското решение срещна недоволството на Русия, България, Унгария, Полша и други страни с признати малцинства там. Официалното настояване е президентът Петро Порошенко да наложи вето на промените, макар той вече да е изказвал одобрението си за тях.