Д елян Пеевски порасна колкото цял министър. Така излиза от решението на Конституционния съд, взето вчера (вторник).
Благодарение на това решение Пеевски се сдоби с правото да прекратява и да възобновява депутатските си права, когато сам си прецени. До вторник чак такива правомощия дори и той нямаше.
До вторник, 8 октомври, се знаеше просто за член 68 от Конституцията - текст, в който се казва, че само депутатите, които са избрани за министри, могат да се върнат обратно в парламента, след като спрат да бъдат министри.
Сега обаче се оказа, че това право ще важи и за други длъжности - например за тази, която няколко дни заемаше депутатът от ДПС Делян Пеевски: председател на ДАНС, пише Татяна Ваксберг в коментар за "Дойче веле".
Така Пеевски стана първият депутат в най-новата история, който след заемането на друг държавен пост се връща обратно като депутат в парламента. Сякаш е министър. Това е десетото поред извънредно решение, обусловило надземната биография на Пеевски.
Да си припомним
Първото е от 2001 г. - тогава 21-годишният студент и член на НДСВ става парламентарен секретар на Министерството на транспорта и председател на Управителния съвет на Пристанище Варна.
Вторият белег на някаква уникалност се отнася към периода 2002-2004 г., когато Пеевски придобива три имота на официална стойност 152 263 лв. Придобивките са включително в центъра на София и в Бояна, посочени са в имотната му декларация и са цитирани от вестник „Капитал“.
Третият път се случи през 2005 г. - тогава Пеевски започва работа в столичното следствие, макар да не притежава изисквания за тази длъжност двегодишен стаж.
Четвъртият елемент беше открит съвсем наскоро от журналисти, специализирани в репортажи за съдебната власт. От видеоархивите на бившата Държавна сигурност те установиха, че човекът, притискал с разпит дисидента Петър Манолов заради неговите стихове, е същият следовател, който години по-късно е назначил Делян Пеевски на работа в софийското следствие.
Петият път, в който Пеевски се озовава в подчертано любопитна за драматургията ситуация, отново е през 2005 г. Малко след като е заел следователското място, той вече е поканен за заместник-министър на Емел Етем от ДПС - в правителството на Сергей Станишев. На този пост 25-годишният младеж наблюдава Държавния резерв.
Шестият епизод от неговата кариера го заварва вече забелязан и от медиите, само че не с постижения в областите, за които е отговарял, а с подозрения, че е замесен в корупционни схеми. На фона на именно такива критични публикации ДПС го вкарва в парламента като свой депутат и дори неуспешно го предлага за член на комисията за борба срещу корупцията.
Седмият уникален епизод е от 2013 г., когато Делян Пеевски оглави цели две предизборни листи на ДСП, макар че в предишния парламент не беше ходил на работа и беше глобяван заради това.
Осмият елемент, който го определя като уникална по важност личност, е промяната на цял закон специално за него. Това беше законът за ДАНС, в който БСП и ДПС промениха изискванията за заемане на председателската длъжност, за да може тя да отговаря точно на Пеевски.
Деветият беше назначаването му за шеф на ДАНС дни след изменението на закона - факт, който породи най-продължителните улични протести в българската история. Според участниците в протеста, Пеевски е бил поставен начело точно на онази служба, която е трябвало да разследва него самия.
Десетият се състоя във вторник, когато Конституционният съд се загуби в интерпретации и логически обрати, но удържа депутатския пост на Пеевски заедно с най-ценния пришит за него трофей - имунитета. Е, и с визитната картичка на английски, разбира се.
Защо?
Извънредните решения в полза на Пеевски са твърде много на брой, за да допуснем, че ДПС го налага просто "на инат". Няма как да го налага и заради някакви извънредни качества.
Пеевски не е регистрирал нито едно обществено полезно постижение на нито един от постовете, които е заемал. В парламента не е внасял закони, в следствието не е ръководил разследвания, в Държавния резерв не е внесъл ред, в Пристанище Варна досега не е известно да е допринесъл за нещо.
Не е давал нито телевизионни, нито радиоинтервюта на живо. Ако Пеевски беше една от многото сивкави фигури в някоя малка партия, тези липси нямаше да правят кой знае какво впечатление.
Но Пеевски не е това или поне не е разглеждан по този начин от другите. За него се нарушават административни правила, променят се закони, жертва се комфортът на правителството да управлява без ежедневни протести, необяснимо се интерпретира Конституцията и му се предоставя все по-голяма власт след нула публични постижения.
Има ли дума, която да обобщава такава картина?
