Този ден е не само празник на миналото, но той трябва да ни зарежда с енергия и в днешния, и в бъдещия ден, каза президентът Георги Първанов пред Народната библиотека.
"Ние трябва да се обединим днес, че образованието и културата са най-важните неща, които могат да ни придвижат напред като народ и държава. Това може да предизвика усмивка у някои като изказване преди избори. За тези повече от век и половина е имало много избори с много страсти около тях, но те не се помнят. Помни и се отбелязва този ден.
Средствата, които се влагат в в образование и наука, не са похарчени пари, а са най-умно инвестираните, собено в началото на 21-ви век. Те са залог за бъдещето", каза в словото си министърът на образованието Даниел Вълчев.
Заедно с държавния глава, ръководството на БАН, представители на висшите учебни заведения и зам.-кметът на столицата Йорданка Фандъкова той се включе в празничното шествие за деня на българската просвета и култура и славянската писменост.
Седем духови оркестъра и седем мажоретни състава поведоха колоната по случай 24 май в София. Тя тръгна в 10.15 ч. от кръстовището на бул. "Витоша" и "Патриарх Евтимий", премина по бул. "Витоша", "Дондуков" и "Цар Освободител" и стигна до Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Празникът на българската просвета и култура и славянската писменост се отбелязва отбелязан с ученически шествия в цялата страна. Във Варна се събраха близо 20 хил. ученици, учители и малчугани от детските градини в града.
Общностите ни в Гърция и Швейцария също празнуват светлия ден.
В руския град Саратов откриват паметник на Кирил и Методий. Саратов е центърът на проявите от годината на българската култура в Русия.
От началото на седмицата България е огласяна от виковете на абитуриентите, които за последен път ще чуят от училищните уредби химна "Върви народе възродени".
Денят на Св.Св. Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава.
В съвременното всекидневие, белязано от противоречивите събития на прехода, това е един от малкото дни през годината, които успяват да ни обединят, да ни накарат да си спомним за истински ценното в този свят и да събудим позаспалата си национална гордост.
Светският празник бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на братята Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн.
В Русе през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901 г. Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. светският и църковният празник се честват на една и съща дата - 24 май.
