„Иво беше човек, когото никоя експертиза от 157 страници не може да побере. Нищо няма да промени факта, че ние знаем кои бяха те“, заявява Ралица Асенова, майка на единия от загиналите в случая „Петрохан-Околчица“ Николай Златков, в емоционален пост в социалните мрежи.
В деня, в който МВР и Прокуратурата представят заключенията от мащабната съдебно-психологична и ситуационна експертиза за трагедията, майката на Николай Златков - Ралица Асенова, публикува остро и емоционално обръщение в социалните мрежи.
Повод за поста е и фактът, че днес Иво - една от жертвите по случая - е щял да навърши 52 години, а преди дни друг от загиналите, най-младата жертва, е щял да стане на 16 години.
„Посмъртно пренаписване на един човешки живот“
В публикацията си Асенова изразява дълбока огорченост от начина, по който загиналите се представят в публичното пространство след трагедията. Според нея институциите и обществените анализи се опитват да изградят изопачена версия за личността на Иво и останалите жертви.
„И има нещо почти непоносимо в това, че точно днес - на рождения му ден - МВР и Прокуратурата ще застанат пред камерите след месеци чакане, за да говорят отново за него и за останалите петима. За всички тях, които вече не могат да влязат в тази зала. Не могат да поискат думата. Не могат да кажат: „Това не е вярно.“ Не могат да се защитят“, пише Асенова.
Тя категорично отхвърля твърденията, които описват Иво като „гуру“, диктатор или манипулатор. За да илюстрира характера му, майката на Николай припомня случка от миналата година, когато на рождения си ден Иво е завел младите момчета във Франция, за да получат учения от будисткия учител Шечен Рабджам Ринпоче.
„Човекът, когото след смъртта му упорито се опитват да обрисуват като някакъв „гуру“, изискващ пълно подчинение, на рождения си ден заведе две млади момчета при друг учител. Истинският учител не създава зависимост към себе си. Той отваря врати. Иво именно това правеше - отваряше врати“, подчертава тя.
Реакция спрямо експертизата от 157 страници
По повод изнесените от разследващите данни за изготвената 157-странична постсмъртна експертиза, Асенова заявява, че никакви документи не могат да заменят спомените на хората, които реално са познавали загиналите.
„Това явно е най-удобният момент да обясниш на обществото кой бил един човек - когато самият човек вече е мъртъв. Можеш да му припишеш мотиви, да му поставиш диагнози, да тълкуваш думите му. И той никога няма да почука на вратата и да каже: „Не. Аз не бях нищо от това.“ Ето това е чудовищното в посмъртното пренаписване на един човешки живот“, пише тя.
Асенова допълва, че близките и приятелите на загиналите помнят истинските им лица - хора, които са живели свободно сред природата, катерили са планини, изследвали са пещери и са стояли далеч от градския стрес и екраните.
„Ако искате, напишете и 1570 страници. Това няма да промени факта, че аз и много други хора знаем кой беше Иво. Кои бяха всички те... Нито един „експерт“, който никога не е виждал Иво и никога не е разменил една дума с него, не може да промени отношението ми към човек, когото аз съм познавала в реалния живот“, пише още майката.
„Днес Иво щеше да навърши 52 години“
„Днес Иво щеше да навърши 52 години. И има нещо почти непоносимо в това, че точно днес - на рождения му ден - МВР и Прокуратурата ще застанат пред камерите след месеци чакане, за да говорят отново за него и за останалите петима. За всички тях, които вече не могат да влязат в тази зала. Не могат да поискат думата. Не могат да кажат: „Това не е вярно.“ Не могат да се защитят. Затова днес аз ще говоря за Иво, когото познавах - за истинския човек, а не за този от „анализите“ на самозванци, които никога не са го виждали“, пише с болка Ралица Асенова.
Памет за всички шестима
В края на обръщението си майката на Николай Златков почита паметта и на останалите загинали в трагедията - 15-годишното момче, Пламен, Ивей и Дечо.
„Миналата година по това време тримата бяха заедно във Франция. Тази година тримата ги няма. Няма ги и Пламен, Ивей и Дечо. Никой от шестимата вече го няма. И болката е огромна и непоносима. Но има нещо, което смъртта не може да отнеме: истината за хората, които бяхте, остава в хората, които действително ви познаваха. Нека говорят. Нека пишат. Ние помним. И докато помним, никой друг няма да има последната дума за това кои бяхте вие“, завършва Асенова.
