П арламентът прие промените в Изборния кодекс на първо четене. По този се отменя на първо четене машинното гласуване за предстоящите местни избори, насрочени от президента на 27 октомври.
122 народни представители от ГЕРБ, ОП и ВОЛЯ подкрепиха промяната, а 96 от опозицията - БСП и ДПС, се възпротивиха. Един народен представител се въздържа.
По предложение на председателя на правната комисия Анна Александрова пък срокът за предложения по законопроекта между двете четения бе скъсен на 3 дни. Това обаче предизвика бурната реакция на опозицията. "Искате максимално бързо да прокарате тези промени преди ваканцията и спокойно да си идете на морето", заяви Иван Иванов от БСП.
Измененията са внесени от ПГ на ГЕРБ и подписани от ПГ на "Обединени патриоти". Текстовете предвиждат този вид гласуване да остане за президентски и европейски вот.
Аргументите на вносителите са свързани с това, че изборите с многомандатни избирателни райони са значително по-сложни от останалите, а това налага по-различни бюлетини, както и по-сложен софтуер. Вносителите се позовават и на доклада на ЦИК за европейските избори, провели се у нас на 26 май, според който машинното гласуване е неоправдано скъпо. Тогава такова се проведе в 3 000 секции в страната, а последните промени в изборното законодателство предвиждаха на местния вот наесен те да бъдат увеличени на 6 000.
Това е второто отваряне на Изборния кодекс за тази година.
През февруари на два пъти депутатите се занимаваха с промените в изборното законодателство. На 14 февруари 2019 г. депутатите приеха изменения в Изборния кодекс, с които решиха хартиеното гласуване да бъде заменено с машинно на вота след местните избори през 2019 г. Предложеният текст предвиждаше още при европейския вот машинно гласуване да се проведе в най-малко 3000 избирателни секции, а за общите избори за общински съветници и кметове през 2019 машинно гласуване да бъде осъществено в най-малко 6000 избирателни секции.
На 26 юни 2019 г. на заседание на Правна комисия след евровота председателят на ЦИК Стефка Стоева отчете, че увеличаването на броя на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до увеличаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този вид избори може да повлияе на резултата.Стоева отчете още, че 58 967 избиратели са гласували с машини, което е 7.59% от всички гласоподаватели Председателят на ЦИК уточни, че в секциите с машинно гласуване само 27.7% от избирателите са избрали да гласуват с машина, останалите 72.3% от избирателите са предпочели да гласуват с хартиена бюлетина.
"Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласуване с оглед броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за организиране на обществената поръчка, за допълнителното възнаграждение на членовете на секционните избирателни комисии с машинно гласуване възлиза на около 59 лв.", посочи също Стоева.
По думите й за сравнение цената на един глас с хартиена бюлетина е 0.77 лв. Общата цена на бюлетините е 1 489 989 лв“, каза още Стоева. Тя подчерта, че въпреки трудностите, всичките машини са доставени в 3000 секции. По думите й в 149 от тях няма избирател, който да е гласувал машинно.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
