Обама: САЩ няма да пращат войски в Украйна

П резидентът на САЩ Барак Обама изключи възможността за каквато и да било американска военна намеса в Украйна и заяви, че ще заложи на дипломацията за излизане от задънената улица във връзка със случващото се с Крим, предадоха Франс прес и Ройтерс. 

„Не възнамеряваме да се впускаме във военна интервенция в Украйна“, заяви Обама в интервю за телевизия Кей Ен Ес Ди – клон на Ен Би Си Нюз в Сан Диего, Калифорния. 

„Вместо това ще мобилизираме своите дипломатически ресурси, така че да създадем убедителна международна коалиция, която ще отправи ясно послание“, каза още американският президент. 

„Смятам, дори украинците ще признаят, че

да предприемем военни действия спрямо Русия за нас е неприемливо, а не би било добре и за самите украинци“,

допълни Обама. 

САЩ обаче обявиха, че възнамеряват да засилят санкциите срещу Русия заради Крим и посочиха, че Москва вече търпи икономическите последици от поглъщането на украинския полуостров, предаде Франс прес. 

„Въпросът на този етап е не дали, а кога Вашингтон ще въведе допълнителни санкции срещу Москва“, заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки. 

Според нея присъединяването на Крим към Русия и

наказателните мерки на САЩ и ЕС имат „огромни икономически последици“ за Москва. 

„Деветнадесетте най-богати хора в Русия са загубили 18,3 млрд. долара заради внезапните промени във валутните курсове на 3 март, първия ден на борсови операции след началото на руската военна интервенция в Крим“, каза говорителката. 

„Тази година от Русия са изтекли повече капитали, отколкото през цялата 2013 г., а прогнозите за растежа на Русия през 2014 г. се въртят около 1%, като някои дори очакват отрицателен растеж“, аргументира се Псаки. 

Тя посъветва „президента Путин да държи сметка за тези фактори, ако е загрижен за икономиката на страната си, за позицията си в света и за икономическите последици за населението“. 

Американският посланик в ООН Саманта Пауър потвърди вчера, че Вашингтон „е готов да вземе допълнителни мерки, ако Русия продължи с агресията и провокациите си“. 

В Съвета за сигурност на ООН Пауър предупреди, че случващото се в Крим не може да се повтори в други части на Украйна. 

„Един крадец може да си присвои нещо, което не му принадлежи, но това не го прави собственик“,

каза американската представителка. 

Руският посланик в ООН Виталий Чуркин заяви, че подобни оскърбления по адрес на страната му са недопустими и настоя американската му колежка да престане с тях, ако САЩ искат да разчитат на по-нататъшно сътрудничество с Русия в Съвета за сигурност, посочва ИТАР-ТАСС. 

„Москва ще отвърне равностойно на американските санкции,

наложени на руски висши представители заради кримската криза, и обмисля и други стъпки, ако Вашингтон засили напрежението“, заяви руският зам.-външен министър Сергей Рябков, цитиран от Ройтерс. 

„Разглеждаме широк кръг ответни мерки. Те може да са идентични, отнасяйки се към списък американски представители (не непременно правителствени) с влияние в американската политика“, каза Рябков, цитиран от агенция Интерфакс. 

„Възможно е да приемем и асиметрични мерки, което ще рече стъпки, които, да кажем, няма да останат незабелязани във Вашингтон“, допълни той. 

Рябков намекна, че Москва може да използва като средство за оказване на натиск преговорите на шестте световни сили за иранската ядрена програма. 

„Не бихме искали да използваме тези преговори като елемент от дипломатическо наддаване, вземайки под внимание настроенията в някои европейски столици, в Брюксел и Вашингтон. 

Ако ни принудят обаче, ще вземем ответните мерки. Историческото значение на случващото се в последните дни и седмици във връзка с

възстановяването на историческата справедливост и обединяването на Крим отново с Русия

е сравнимо с онова, което договаряме по иранския въпрос“, каза Рябков, цитиран от Асошиейтед прес. 

„Руският президент Владимир Путин може да не се ограничи с анексирането на Крим“, каза генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който призова тази криза да послужи за сигнал за тревога, достатъчно убедителен за европейските страни,че е нужно да отделят повече средства за отбрана, съобщи Ройтерс. 

Расмусен каза, че анексирането на Крим след подкрепения от Кремъл референдум е предизвикало най-сериозната заплаха за сигурността и стабилността в Европа от края на Студената война насам. 

„Най-голямата ми тревога е, че нещата няма да спрат дотук“, отбеляза той в реч във вашингтонския мозъчен тръст – Института „Брукингс“. 

„Крим е един пример. В него обаче аз виждам елемент от по-голяма схема,

по-дългосрочна стратегия на Русия или поне на Путин. Поради това главното ни опасение е дали той няма да отиде отвъд Крим“, каза Расмусен. 

„Никой не иска да се откажем от сътрудничеството си с Русия, но никой не може да пренебрегне факта, че Русия наруши самите принципи, на които се гради това сътрудничество“, подчерта той. 

Шефът на НАТО предупреди, че сигурността на Европа вече не може да се приема за даденост и европейските държави трябва да се активизират политически и военно след действията на Русия. 

„Украинската криза и случващото се в Крим е сигнал за тревога, който трябва да бъде последван от увеличаване на европейските инвестиции в отбрана, ако ще гарантираме надеждно възпиране и колективна отбрана в бъдеще“, заяви Расмусен. 

В началото на март Алиансът реши да засили сътрудничеството си с Украйна и да преразгледа това с Русия, припомня Франс прес. 

„Вече не се знае дали Русия е партньор или неприятел“,

каза в речта си пред вашингтонския мозъчен тръст Расмусен. 

„Следващите съвещания на НАТО ще се фокусират върху дългосрочните последици от руската агресия върху собствената ни сигурност“, допълни той. 

Генералният секретар на НАТО увери, че агресиите на Москва няма да отклонят алианса от мисията му в Афганистан. 

„В състояние сме да изпълняваме няколко мисии и операции едновременно. Настоящите събития няма да се отразят на ангажимента ни в Афганистан“, категоричен беше той, цитиран от Асошиейтед прес.

Кримските власти освободиха задържания командващ на военноморските сили на Украйна вицеадмирал Серхий Хайдук

и още седмина активисти, привърженици на новите власти в Киев. Това съобщи пред журналисти депутатът от Върховната рада Андрий Сенченко, предаде ИТАР-ТАСС. 

Информационната агенция „Криминформ“ съобщи вчера, че Хайдук е временно задържан, защото „има въпроси към него“. 

Прокуратурата поясни, че по нейни данни висшият офицер „е препредал във военните части на Украйна дошла от Киев заповед за употреба на оръжие срещу мирни граждани“. 

По-късно руският министър на отбраната Сергей Шойгу се обърна към ръководството на Република Крим с молба Хайдук да бъде освободен. 

Шойгу изтъкна, че вицеадмиралът е бил „принуден да изпълнява заповедите на своето ръководство“, както предписват военните устави на украинските въоръжени сили.