Ирена Милянкова: Чудесата са навсякъде около нас

Лицето на едва 25-годишната Ирена Милянкова става известно първо в чужбина, а след това в България.

Още от крехката си 13-годишна възраст тя се снима за едни от най-луксозните издания в редица държави - Тайван, Великобритания, Германия, Италия, Испания и САЩ.

Наред с фотосесиите, обаче, тя не пренебрегва личния си живот, майка е на четири деца - две прекрасни момичета и две здрави момченца.

Сега името й набира все по-голяма популярност и с ролята на Съни в сериала "Под прикрите", който освен по БНТ (BNT.bg), може да бъде гледан ексклузивно и във Vbox7.bg.

Докато снима сцени за епизодите от втория сезон на успешната българска продукция в края на годината, коледното настроение тайничко се прокрадва у нея.

Какви планове има за коледната и новогодишна нощ? Дали вече е написала писмо на Дядо Коледа? Вярва ли в чудеса и какво си пожелава да й се случи през новата 2012 г.? Разберете от самата нея в ексклузивно интервю за Vesti.bg.

- Вие се снимате почти ежедневно за сериала "Под прикритие", а в същото време сте и майка на четири деца. Как успявате да намерите време за всичко и всички?
- Ами общо взето успявам да съчетавам ангажиментите си, като всяка една работеща майка. Старая се да успявам да свърша и домашните си задължения, а същевременно с това и работата.

- А покрай празниците ще работите или ще почивате?
- Точно на официално обявените дати ще почивам, но в останалите дни ще работя.

- Родена сте в Разград. Можете ли да ни разкажете нещо повече за обичаите по посрещането на коледните и новогодишни празници във вашия край?
- Не мисля, че има нещо по-различно в традициите. Както всички знаете, това са празници, които се посрещат с близки и роднини.

На Бъдни вечер спазваме това на трапезата да бъдат наредени единствено постни ястия - да има питка с паричка в нея. Спазваме и това, че броят на ястията трябва да бъде нечетен. След празничната вечеря не се вдига масата, за да може Богородичка, когато огладнее, да дойде и да си хапне, защото нейните родилни болки започват дни преди 25 декември. И доколкото знам поверието гласи, че на 24 декември вече е много изморена и й се спи, затова е добре всеки един дом да остави своята трапеза непокътната, за да може тя да хапне и да има сили.

На Коледа отново сме с близки и роднини. Обикновено, когато бях малка, посрещахме този празник при моите баби и дядовци. Знаете, бабините гозби са най-вкусни (Смее се). Там се събирахме с братовчедите и с голяма част от роднините. Беше много, много хубаво.

На Нова година това, което ние си спазваме и до ден днешен, е, че моето семейство я посреща с кръстниците ми. И така се редуват - едната година моите родители са домакини, на другата година - кръстниците.

- А вие самата как сте замислила да прекарате тази Коледа и Нова година?
- Със семейството. Ние продължаваме да спазваме тези традиции. Коледните празници се посрещат вкъщи с близки и роднини, а вече на Новата година обикновено се събираме с много приятели. Последните години по-скоро празнуваме вкъщи, тъй като всички сме с малки дечица и ни е най-удобно да се съберем. В общи линии е много весело, защото нашите семейни приятели също са с деца и се получава една голяма шумна компания.

- Като споменахте по-рано за бабините ястия, това означава ли, че сега посрещате своите гости с "тайните на баба"?
- О, да. Определено се старая, доста неща съм научила от своите баби, от майка ми и от свекърва ми, но, да са ми живи и здрави, те определено се справят по-добре от мен. Е, и аз влагам старание (Смее се).

- Интересно ми е жена с толкова деца и в същото време с перфектни мерки позволява ли си да похапне по празниците по-тежки ястия, каквито са характерни у нас?
- Ограничавам ястията, които не са здравословни и биха могли да се отразят на теглото ми. На тези празниците обаче по-скоро не - позволявам си да си хапна всичко.

- А малчуганите писаха ли вече на Дядо Коледа и имат ли някакви по-специални желания?
- Да, писахме му. Ние всяка година пишем писма до Дядо Коледа, въпреки че големите ми деца вече са на такава възраст, че покрай своите връстници вече имат съмнения дали той съществува. Но мисля, че все още вярват в това или по-скоро им се иска той да е истина.

- А вие какво им казвате в такива неловки ситуации?
- Казвам им, че не трябва да видят нещо, за да повярват, че то съществува.

- Назад в годините, вие как си спомняте белобрадия старец от вашето детство?
- Аз толкова много вярвах в Дядо Коледа, че веднъж дори ми се стори, че го видях. Колко е интересно детското съзнание! Всъщност, ние разбирахме, че под елхата има подаръци, когато лампичките под коледната елха светнеха. Аз от моята стая надничах през вратата в хола дали ще го хвана на място и до такава степен съм вярвала в него, че веднъж ми се привидя как той беше под елхата. Но беше просто за секунда в съзнанието ми и не знам дали това не е било някакъв сън или действително моето въображение. Но според мен е хубаво дечицата да вярват в тези неща.

- Сякаш с годините човек свързва Дядо Коледа по-скоро с чудото, отколкото с някакъв реален образ. В тази връзка - вие вярвате ли в чудеса?
- Да, вярвам. Чудесата са навсякъде около нас, просто ние трябва да имаме очи да ги видим, да ги усетим със сърцата си. Но човек понякога трябва да внимава какво си пожелава, защото може и да му се случи (Смее се). На мен много често ми се случва именно това, което съм си пожелала. Тази философия, която гласи, че давайки добро и излъчвайки позитивна енергия, тя ти се връща, определено е нещо, което много ми допада. И вярвам, че е така.

- Тогава какво си пожелавате за новата година?
- Аз си пожелавам много съкровени неща, много лични за моето семейство. И, разбира се, на първо място - здраве и щастие за всички мои близки, роднини и приятели, както и за всички хора по света. Ще си пожелая още да бъдем по-добри. Когато направиш добро, отстреща ще срещнеш неминуемо добро отношение. Няма как, ако си добър и лъчезарен, да си заобиколен от намусени хора.