При взривни травми често има вторични усложнения

При травмите, причинени от взрив, често има вторични усложнения.

След 4-5 дни настъпва това, което лекарите наричат "мнимо благополучие", обяснява за БоленЗдрав проф. Николай Петров, началник на Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение във ВМА, където е настанена една от пострадалите при атентата на летището в Бурас израелки.

Болният се подобрява, идва в съзнание, но тогава започват вторичните некрози, инфекциозни усложнения и сепсис, които налагат отново да се включи изкуствената белодробна вентилация, обяснява специалистът.

Първоначалното подобрение не винаги е знак, че нещата ще приключат успешно, заключава той. Проф. Николай Петров се включил в спасителната акция, въпреки че бил в отпуск и пътувал за морето.

"Болните вече бяха в реанимация след шоковата зала. Някои бяха интубирани, други не. Имаха множество рани.

Там беше и починалият шофьор (Мустафа Кисьов). Имаше забито чуждо тяло в корема към черния дроб.

Жена беше загубила зрението си. Повечето бяха с обгаряния. Единият от тежко пострадалите - мъжът, който се лекува в "Пирогов", беше обгорен, но и с други травми. Пищялът му беше счупен, костта стърчеше навън", така проф. Петров описва първите си впечатления от гледката на ранените.

Повечето пострадали имали повърхностни рани, но големи - по 4-5 см.

"Започнахме бърза обработка, правехме интубации, включвахме централни венозни източници. Водехме борба с шока. Един от пострадалите беше насочен към скенера, а друг вкарахме веднага в операционната зала. Той беше опериран от бургаските коремни хирурзи.

Два екипа работеха по най-тежко ранения. Търсеха какви са нараняванията в коремната кухина, има ли засегнати черва, черен дроб, бъбреци.

Друг екип се концентрира върху дясната подбедрица, където имаше голям хематом. Махаха раздробените части от малкия пищял", обяснява нагледно проф. Петров.

Според него медицинските екипи са били идеално организирани, а инцидентът бил тест за бързината на реакцията им.

"Екипите се придвижиха бързо, а пострадалите бяха обработени за кратко време. Много бързо бе разпределена работата по операционните, работеше се едновременно в няколко зали".

Проф. Петров заключава, че инцидентът е показал колко силна е солидарността между реаниматорите и как специалисти от цялата страна са работели рамо до рамо.