Нека: Объркана, хаотична, проста, сложна

Певицата Нека (NnekaWorld.com) се ражда в град Уори, Нигерия, където тя живее под един покрив с баща си, доведената си майка (истинската й майка е германка) и седемте си братя и сестри.

Когато става на 19 г., Нека заминава за Германия, където започва музикалната й кариера.

През 2003 г. младото момиче започва да работи с немския хип-хоп диджей и продуцент Фархот (DJ Farhot).

Тя привлича силно внимание, след като се изявява на една сцена с Шон Пол.

Дебютният й албум "Victim of Truth" излиза през 2005 г. и откроява специфичния стил на младата нигерийка.

Три години по-късно се появява "No Longer At Ease", който дава на света "Heartbeat".

С нея тя се изстрелва директно в престижни музикални класации в Германия и Великобритания.

Следват многобройни участия на фестивали и дълги турнета по време, на които се качва на една сцена заедно с Лени Кравиц, "Дъ Руутс" и Нас.

Откровена, директна, рошава и без грим Нека пристига за музикалния фестивал "Елевейшън", за да представи чисто новия си трети студиен албум "Soul is Heavy", който е дръзка, но балансирана комбинация от хип-хоп, реге, брас и африкански поп, с която тя изрисува темите за любовта, болката, политиката и Бог.

Повече за Нека, мечтите й и твърдата й позиция по наболели политически въпроси в Африка - в ексклузивно интервю за Vesti.bg:

- Коя е Нека? Какво искаш да знаят хората за теб?
- Аз съм Нека Егбуна. Певица съм, създавам песни... Аз съм просто себе си.

- Казваш, че никога не си искала да ставаш изпълнител. Как ти се случи тогава?
- По пътя си срещнах хора, които ми помогнаха да се изкача на едно следващо ниво. Никога не съм си представяла, че ще се занимавам с музика. Винаги съм я правила заради самата любов към нея - за себе си, за истината. И винаги съм се чувствала виновна, че печеля пари от това. Чувствах, че ако искам да направя някаква промяна, трябва да изразявам себе си и да давам знание безплатно. Но хората трябва да разберат - дори пророкът трябва да се храни.

- Колко важна е музиката за теб сега?
- Музиката е в мен, тя е живот, движение, съществуване.

- Кои са артистите, които те вдъхновяват най-много?
- Фела, Боб, Нас, Талиб...

- Специфично за теб е смесването на различни музикални стилове по уникален начин. Какво се опитваш да изразиш с това миксиране?
- Музиката ми е отражение на състоянието и пъстротата на ума ми - объркана, хаотична, проста, сложна...

- С песните ти винаги пренасяш слушателите в Африка и повдигаш важни политически въпроси, свързани с континента. Кажи ми колко важна е за теб тази тема.
- Всъщност това е нещото, което ме вдъхновява най-много. Повечето теми, които засягам в песните си, са вдъхновени от ядрото на проблема. Но така или иначе целият свят е свързан, затова всички трябва да се изправим пред въпросите за корупцията, експлоатацията, несправедливостта и др.

- Казваш: "Някои хора говорят за мира, защото е модерно, други за революция, защото мислят, че е готино". Какво точно имаш предвид?
- Някои хора казват разни неща, за да продават песните си и за да бъдат модерни. За да бъдат чути и видени. Това имах предвид. Те са лицемери и паразити. Но... коя съм аз, че да ги съдя.

- Какво би казала за ситуацията в Нигерия?
- Нигерия преживя много в миналото си, особено по време на военния контрол, който продължи до 1999 г. Тогава нямаше никаква демокрация. След това - през 2000 г. се каза, че официално сме станали част от Съединените щати. Ролята на корумпираните нефтени компании и лидерите ни промениха мисленето на държавата и идеята ни за промяна. Боко Харам, религиозната криза между мюсюлмани и християни... Трудно е. Но когато хората изразяват това, което мислят, и не ги е страх от от системата, те излизат на улицата и искат промяна. Това ме мотивира още повече и знам, че борбата не е напразна. Младежите обаче са най-важни. Аз съм част от една фондация и съм готова да работя с много хора. Важното е те да са безкористни, които имат страст към живота и любовта и правят нещо за жените и младите.

- Казваш, че като малка не си имала мечти, а просто си искала по-добър живот...
- Това е истината. Нямах контрол над мечтите си, мечтаех са съвсем прости неща.

- Сега животът ти по-добър ли е тогава?
- Да... Само борбата е различна.

- А имаш ли мечти?
- По-скоро са желания.

- Какво могат да очакват меломаните от идването ти в България за музикалния фестивал „Елевейшън"?
- Ще бъда истинска.

- А какво е посланието ти към българите?
- Любов.