"Белене" – първата отказана АЕЦ след "Фукушима"

За първи път след миналогодишната авария в японската АЕЦ "Фукушима-1" руската "Росатом" загуби задграничен договор за строителство на ядрена централа, пише Газета.ру (Вж. материала).

Става въпрос за отказа на България да строи АЕЦ "Белене".

Причина за решението на българското правителство от проекта са високата цена, разположението в сеизмично опасна зона и съмнения относно безопасността.

Всъщност, веднага след аварията във "Фукушима-1" Европейската комисия заяви, че ще подложи на повторно разглеждане проекта за българо-руска атомна централа, веднага след като й бъде намерен нов инвеститор. Оттогава инвеститори няма, но изглежда започват да се сбъдват прогнозите, че

японската авария ще доведе до отказ от редица проекти за нови АЕЦ,

пише изданието.

Провалът на проекта в Белене беше предричан многократно, но "Росатом" не обръщаше внимание, защото възможността да построи първата АЕЦ по руски проект на територията на ЕС беше прекалено съблазнителна.

След аварията в Япония вече беше ясно, че не всички атомни проекти в стадий на планиране или даже на реализация, ще оцелеят.

Макар шефът на "Росатом" Сергей Кириенко да заяви убедено, че ръстът на атомната енергетика ще се запази и след Фукушима, започват да се сбъдват най-лошите прогнози.

Сега има само един начин да се избегнат загубите и накърнената репутация - да се въведе забрана за реализация на проекти в зони с висок сеизмичен риск, а започнатите проекти трябва да бъдат спрени, без да се чака ситуацията с "Белене" се повтори в други страни.

Шансовете за подобно развитие на събитията сериозно нараснаха, пише изданието.

Междувременно германските енергийни гиганти Ер Ве Е и Е.ОН се

отказаха от плановете си да строят атомна електростанция във Великобритания

заради "спада на търсенето на ядрена енергетика след аварията с АЕЦ "Фукушима-1".

Представители на компаниите отбелязаха, че икономическата криза и новата германска политика, насочена към съкращаването на броя на работещите АЕЦ, също е повлияла на тяхното решение.

Въпреки това, както корпорациите, така и британското правителство заявиха, че отказът може да бъде само временно явление и да не доведе до пълното игнориране на британския "мирен атом".

Защитниците на околната среда са на противоположното мнение. Те поставиха под съмнение жизнеспособността на британската ядрена политика в близко бъдеще.