Българите "за" възпитателните шамари и дърпането на ухо

68% от българите одобряват използването на т.нар. "минимално насилие" върху децата - шамари, издърпване на ухо или пляскане.

Това показват данни на НЦИОМ от национално представително проучване, направено от 3 до 15 февруари сред 1000 души по повод предложенията в проектозакона за детето.

Няма възрастови разлики при привърженици на подобни възпитателни мерки и те се срещат във всяко поколение.

Колкото по-образовани са хората, толкова по-малко са склонни да приемат прилагането на минимално насилие върху децата. Дори и сред висшистите обаче делът на одобряващите такива методи е двойно по-висок от този на неодобряващите.

Мнозинството - 91%, подкрепят изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи.

Според 83% надзор е необходим и за по-големите деца - до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.

85% смятат, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 ч., ако не са навършили 14 години. 74% от българите са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 ч.

Сред предложенията за конкретни права на детето най-висока подкрепа получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности - от 93% от българите.

83% се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Социолозите коментират, че

сред немалка част от хората има двоен морал по този въпрос.

От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват силови възпитателни методи, а от друга страна - 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на шамар и издърпване на ухо.

По-слаба подкрепа - от 43%, е регистрирана за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права.

Според данните близо 60% посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават.

За повечето от анкетираните - 60%, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при свои роднини и близки.

Настаняването в приемно семейство и осиновяването, макар като цяло да са по-слабо одобрявани в сравнение с настаняването при роднини, също са възможни решения.

Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като

санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86%.

За 76% в такива случаи трябва да се ограничат родителските права.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това, как родител лишава детето си от грижи.

30% биха подали оплакване в дирекция "Социална подкрепа", а 25% биха позвънили на телефон 116 111, специализиран за деца в риск.