Може ли еврозоната да бъде спасена?

Джордж Озбърн, Джордж Сорос, някои от лидерите на еврозоната и много икономисти настояват, че спасяването на еврозоната изисква приемането на финансова политика "един за всички, всички за един".

Израз на тази политика могат да бъдат така наречените еврооблигации или дълг, издаден от еврозоната, който ще бъде общо задължение на всички страни членки.

Казано по друг начин ЕС ще взимат назаем пари като единно цяло, а отговорността за връщането на дълга се поема от всички страни членки - така ще има една лихва за еврозоната като де факто суверенно тяло, а не отделни лихви за Германия, Франция, Италия, Белгия и т.н.

Следва аргументът за необходимостта от създаването на еврооблигации на господин Сорос - легендарния брокер на хедж фонд, на когото се приписва заслугата за началото на срива на предтечата на еврозоната - Европейския валутен механизъм.

"Еврото съществува и ако се разпадне, то тогава всичко отива по дяволите. Германия трябва да го накара да работи.

За да го направиш работещо, трябва да позволиш на всички страни от еврозоната да могат да рефинансират задълженията си при разумни условия", отбелязва Сорос в в интервю за германския седмичник "Шпигел".

"Затова е необходима тази мръсна дума "еврооблигация". Когато обаче проучиш какво предвижда наличието на еврооблигации, вече наистина имаш проблем, защото всяка европейска страна запазва контрола върху финансовата си политика и трябва да разчиташ на страната да покрие финансовите си задължения." По-добре да преведа.

"Да" с условия

Господин Сорос казва две неща. Първото е, че ако и докато Германия, най-голямата европейска икономика с непоклатим финансов отчет, не подкрепи дълговете на всички страни от еврозоната, то валутният съюз ще препуска от криза в криза, тъй като инвеститорите и кредиторите искат затъналите държави да плащат наказателна лихви, когато вземат на заем въз основа на финансовите си отчети и перспективи.

Скритият смисъл е, че Европейската централна банка може временно да намали тази наказателна лихва, като купува облигациите на държавите членки, както направи с испанските и италианските облигации миналата седмица. Това обаче няма да бъде постоянно решение.

Вторият аргумент на господин Сорос е, че ще бъде невъзможно за еврозоната да пусне еврооблигации, докато отделните страни имат огромна финансова свобода на действие - докато са в състояние да харчат, да определят данъци и да взимат пари на заем, както им харесва.

Да обобщим: казаното до голяма степен много прилича на това, което британският министър на финансите заяви - оцеляването на еврозоната налага данъчната и разходната политика за всички страни от еврозоната да бъде определяна централно, от един върховен министър на финансите.

Необходимостта от фискална интеграция се изразява в това, че Германия няма да позволи данъците на нейните граждани да бъдат застрашени, за да може Италия, Испания, Португалия и останалите да взимат по-евтини кредити, освен ако тези държави не управляват финансите си по-разумно, така че отговорността на Германия да стане повече фиктивна, отколкото реална.

Тази гледна точка бе представена в резюме онзи ден от германския министър на финансите Волфганг Шойбле отново пред "Шпигел".

"Изключвам еврооблигациите, докато страните от еврозоната водят собствена финансова политика и имат нужда от различни лихвени равнища, за да има евентуални стимули и санкции за налагане на финансова стабилност".

Макар на Шойбле да се гледа като на противник на идеята за евро облигациите, това не е "Не, не и не" от Германия. Това е "Да" при определени условия.

Удовлетворяването на тези условия ще бъде ужасно трудно и затова правителствата на Германия и Франция заявиха, че срещата на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози няма да предвещае бърз напредък към пускането на еврооблигации. Да помислим малко

какви ще са последиците от такава финансова интеграция,

която е необходима за превръщането на еврооблигациите в реалност. Страните членки ще трябва да се откажат завинаги от важното право да определят колко могат да събират от данъци и да харчат за обществени услуги.

Новият орган за вземане на решения вероятно ще трябва да бъде нещо като финансово министерство, което по всяка вероятност ще е в Брюксел - за цялата еврозона и начело, на което ще бъде европейски върховен финансов министър.

Така по въпросите за данъците и разходите отношението между например френското правителство и новото европейско финансово суперминистерство ще бъде като отношението между шотландското и уелското правителство към хазната на Нейно височество.

Като оставим на страна сериозните практически и технически предизвикателства при създаването на този нов финансов орган за вземане на решения за еврозоната, съвсем не е ясно дали гражданите на еврозоната ще се чувстват удобно от нарасналото разстояние между техните гласове и решенията, които се отразяват пряко върху качеството им на живот и просперитет.

Трудно е да се разбере как финансовата интеграция на еврозоната, предназначена да премахне финансовия дефицит, ще може да бъде постигната без да бъде увеличен европейският дефицит на демокрация.

И идва въпросът дали новото финансово министерство на еврозоната ще настоява всички европейски икономики да бъдат управлявани по германския начин - с други думи на базата на сравнително ниско потребление, големи излишъци по текущата сметка и балансирани бюджети в държавния сектор.

Заради това периодът на преход към германизация на Европа вероятно ще осъди Испания, Италия и дори Франция с години да имат болезнено нисък икономически растеж в най-добрия случай и ендемични рецесии - в най-лошия.

Проблемът за Германия е, че ако не изисква вдъхващо доверие благоразумие от останалите страни членки, германският кредитен рейтинг, който е ААА, (почти неизбежно) ще бъде понижен, веднага щом европейските облигации станат германско задължение - унижение, което германските гласоподаватели вероятно няма да търпят.

Всичко това сочи, че ако вярвате, че финансовата интеграция е условието, без което не може да бъде спасена еврозоната, тогава може да направите извода, че еврозоната не може да бъде спасена.

С изключение на едно нещо. Европейците могат да стигнат до заключението, че отказът от управление на данъците, разходите и заемането на средства е ужасна перспектива, но алтернативната - провал на еврозоната - може да бъде още по-лоша.

Ето как господин Сорос, който винаги е бил почитател на гръмките фрази, представя нещата: "Ако еврото се провали, то това ще предизвика банкова криза, която ще бъде изцяло извън контрола на финансовите власти. Това ще постави не само Германия, не само Европа, но целия свят в условия, много подобни на Голямата депресия от 30-те години, която също бе предизвикана от банкова криза, излязла извън контрол."

Ако сте съгласи с господин Сорос, то тогава еврозоната трябва да избира между отказ от национална независимост до известна степен и катастрофа, която ще доведе до обедняване на еврозоната и всички останали.