Василена Радева с още една награда

М�д �дата театрална режисьорка Василена Радева получи трета престижна награда в рамките на по-малко от година.

След "Аскеер" за дебют и "Икар" за най-добро представление сега нейният спектакъл  "Нордост - приказка за разрушението" в Младежкия театър "Н. Бинев" заслужи и Наградата за изкуство "Стоян Камбарев" (kambarev.org).

Членовете на Фондацията - 20 утвърдените и ярки  представители на българската култура, обявиха, че връчват отличието на Василена Радева "за безкомпромисният й талант и социалната и човешка ангажираност на театъра, който е избрала да прави".

Една от главните цели на Фондация "Стоян Камбарев" е да открива, насърчава и подпомага млади творци чрез ежегодно връчване на награда за "полет" в изкуството. Наградата е бронзова статуетка от Кольо Карамфилов и парична премия 3000 лв.

Василена Радева обяви, че поделя паричната премия с другите номинирани.

Миналата година наградата на името на култовия и емблематичен театрален  режисьор на 90-те Стоян Камбарев, бе присъдена на  режисьора Камен Калев за филма му "Източни пиеси" .

Тази година  фондацията номинират пет много млади, талантливи и все още медийно неналожени творци, но направили своите първи смели и забележими стъпки:

Калоян Илиев - Кокимото - художник, Елена Димитрова - актриса, за ролите й в "Зимна приказка" на Театрална работилница "Сфумато", Теа Данолюбова - 17-годишна ученичка от Варна - за дебютната й стихосбирка  "Сложи ме на пауза", Юлиан Спасов - 18-годишен ученик от София - автор, режисьор и продуцент на пълнометражния филм Teenday.

Стоян Камбарев (1953-1998) беше театрален режисьор, доказал своя уникален и многопосочен талант, магнетична личност. Свързан е с налагането на модерна естетика в българския театър.

Постановките му неизменно се превръщаха в явления и впечатляваха и критиката, и публиката. Името му се свързва със създаването на Малък Градски театър "Зад канала", както и с възраждането на Варненския театър.

Незабравими са неговите спектакли "Три сестри" по Чехов в Театър"София" (1998), "Майката - Васа Железнова 1910" по Горки (1995) и "Черна дупка" от Г. Стефановки (1994) в Театър "Ст. Бъчваров" - Варна (1995), "Януари" от Й. Радичков (1995) и "Рожден ден" от Пинтър (1994) в Сатиричния театър "Ал. Константинов", "Пилешка глава" от Д. Шапиро (1993), "Ревизор" от Н. В. Гогол (1992), "Завръщане у дома" от Х. Пинтър в Малък градски театър "Зад канала" (1991), "Музика от Шатровец" от. К. Илиев в Театър "Сава Огнянов" - Русе (1989) и др.

"Театърът е самотно занимание. В самотата откриваш пропуснати истини, емоции, светове, които си подминал. Театърът е старателно подреден хаос. Театърът е спомен и живот, никога смърт", казваше Стоян Камбарев.