Разширяване на еврозоната: Критерии и положение към момента

От 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) 16 вече използват еврото.

Всички останали, с изключение на Великобритания, Дания и Швеция, са задължени с договор да се присъединят веднага щом бъдат оценени като подготвени за това.

Правилата за присъединяване към еврозоната са въведени с Договора за създаване на ЕС от 1992 г. (Договора от Маастрихт) и по тази причина са известни като Маастрихтските критерии:

Валутен курс: Кандидатките трябва да поддържат стабилен курс на националната си валута, обвързана с еврото, като част валутно-курсовия механизъм 2 (ERM II) в продължение на най-малко на две години преди да въведат еврото.

Държавен дълг: В края на финансовата година, предхождаща влизането в еврозоната, правителствата на кандидатстващите страни трябва да поддържат бюджетния си дефицит под прага от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавния дълг - под 60% от БВП.

Инфлация: Равнището на инфлацията в страните кандидатките не трябва да превишава с повече от 1,5 процентни пункта средната стойност на показателя в трите държави членки на ЕС (не само на еврозоната) с най-ниска инфлация.

Дългосрочни лихвени проценти: Номиналните дългосрочни лихвени проценти не могат да бъдат с над 2 процентни пункта по-високи от лихвените проценти в трите държави членки на ЕС с най-ниска инфлация.

Ако дадена страна преценява, че е изпълнила критериите, тя може да поиска от Европейската комисия да представи официално становище за нейната подготвеност да се присъедини към еврозоната.

Ако според Комисията съответната държава е готова, то тогава министрите на финансите и лидерите в ЕС следва да дадат политическата си подкрепа.

Агенция ДПА дава информация и за положението на отделни страни в ЕС във връзка с присъединяването им към еврозоната.

Естония се надява да се присъедини на 1 януари. Очаква се Европейската комисия да се произнесе за нейната подготвеност на 12 май. Дефицитът и дългът на страната отговарят в значителна степен на критериите за влизане в еврозоната.

Някои критици поставят под въпрос възможността й да овладее инфлацията в дългосрочен план; други са на мнение, че не би било разумно еврозоната да се разширява, докато трае сътресението, предизвикано от Гърция.

Латвия се надява да се присъедини през 2014 г. Страната изпадна в рецесия през 2008 г. и се наложи да бъде спасена от ЕС, Международния валутен фонд (МВФ) и регионални правителства.

Сега правителството е принудено да налага големи ограничения на разходите. Според икономистите в крайна сметка с тези мерки както дефицитът, така и инфлацията ще покрият изискванията в еврозоната.

Литва първоначално се надяваше да се присъедини през 2007 година, но бързият й икономически растеж изтласка инфлацията в страната над целевия праг в еврозоната.

Страната бе тежко засегната от икономическата криза, но пък заради нея отчита спад на инфлацията. Сега се надява да стане част от еврозоната през 2014 г.

Полша е единствената страна членка на ЕС, която през 2009 г. избегна рецесията благодарение на силното вътрешно търсене. Очаква силен растеж през идните години, но все още се оценява като догонваща западноевропейските държави от ЕС.

Най-напред страната си бе поставила за цел да влезе в еврозоната през 2012 г. Сега членството е отложено за 2015 г., като държавни представители твърдят, че е по-важно да повишат жизнения стандарт в страната, отколкото да се присъединят към еврозоната на всяка цена.

Чехия все още не е определила краен срок за влизането си в еврозоната, предпочитайки да запази валутната си независимост. Ако страната успее да овладее нарастващия си бюджетен дефицит до 2013 г., свеждайки го до изискуемите 3% от БВП, то тя би могла да въведе еврото най-рано през 2015 г.

Унгария бе първата страна от ЕС, потърсила през 2008 г. спасителна помощ от МВФ и други кредитори. В резултат на това обаче оттогава тя е принудена да прави драстични икономии на разходите.

Бюджетният й дефицит, който през 2006 г. достигна цели 9,2% от БВП, се понижи до 4% през 2009 г. Страната се надява до 2012 г. да покрие ключовите критерии за влизане в ерозоната, но нейният външен дълг продължава да бъде доста над целевия праг.

Новото й правителство също изрази намерението си да настоява за по-висок лимит на дефицита за тази година в сравнение с договорените в МВФ 3,8%. Въпреки държавни представители посочват 2014 или 2015 г. като възможни дати за влизането в еврозоната.

Икономиката на Румъния също преживя крах през 2008 година и бе спасена с кредит от МВФ и ЕС. Страната се надява да се присъедини към еврозоната през 2015 г., но представители на властта твърдят, че една по-късна дата може би е по-реалистична.

България си бе поставила като цел да влезе в еврозоната през 2013 г., но през април бе принудена да отложи присъединяването си, след като правителството неочаквано съобщи, че дефицитът за 2009 г. е двойно по-висок от първоначално обявения. Сега страната очаква да се присъедини към еврозоната през 2015 г.