Приеха спорните промени в НПК

Според промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети на второ четене в Народното събрание, за обвинение и присъда ще са достатъчни само данни от специални разузнавателни средства (СРС) и показания на свидетели с тайна самоличност, т. нар. анонимен свидетел.

Единствено данни от СРС или само показания на защитен свидетел обаче няма да са основание за обвинение и присъда.

За предложението, внесено от Министерството на правосъдието (МП), гласуваха 84 депутати, 52 бяха против, а двама се въздържаха.

 

Промяната бе определена от представителите на Коалиция за България и ДПС като мярка, свързана с извънредно законодателство, и

в противоречие с европейското право.

Янаки Стоилов (КБ) каза, че това предложение няма нищо общо с истинския наказателен процес и комбинацията на две тайни доказателства не може да обосновава присъдата.

Той прогнозира, че така в процеса могат да се ползват "съчинени" доказателства.

Съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов заяви, че трябва да се даде това оръжие на прокуратурата.

Христо Бисеров (ДПС) посочи, че с тази промяна законът и правовият ред в държавата "се извращават". По думите му това предложение е правено от полицията в продължение на седем - осем години, но е било отхвърляно.

Мая Манолова (КБ) зави, че

Европейският съд по правата на човека има становище,

че присъдата не може да се основава само върху анонимни доказателства. С това решение ще отворим вратата за отмяна на присъди и налагането на глоби на държавата в Страсбург, каза тя.

Депутатите от Коалиция за България и ДПС напуснаха пленарната зала след гласуването на промяна в НПК.

Парламентът реши и да бъде уреден

статутът на служителя под прикритие

в НПК.

Досега в процесуалния закон отсъстваха норми, свързани с този вид служители.

Вече е решено, че те няма да бъдат разпитвани като свидетели, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето им, както и на техните близки, решиха депутатите.

Служителят под прикритие няма да може да бъде разпитван и когато това е пречка за изпълнение на функциите му.

Данните за самоличността му ще могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до ръководителя на службата, която го е назначила.

В НПК беше записано още, че обвинението и присъдата

не могат да се основават само на показанията на служител под прикритие

и на свидетел с тайна самоличност. При разпита им в съда ще се променя гласът им, а при видеоконферентна връзка - и образа им.

По-рано депутатите решиха прокурорът и съдията да могат да назначават

резервен защитник,

който да се явява, когато редовно упълномощеният адвокат отсъства по неуважителни причини.

Това ще се прави по дела за тежки престъпления, когато това е от изключително значение за хода на наказателното производство в разумен срок.

Резервният защитник ще се запознава с делото, ще прави необходимите извлечения и ще присъства на процесуалните действия с участието на обвиняемия, предвиждат новите текстове на НПК. Той ще "замества" упълномощения адвокат, когато той е редовно призован, но не се явява по неуважителни причини.

От опозицията заявиха, че

този текст нарушава гражданските права

на разследваните по тежки престъпления, както и на всички граждани, защото резервният защитник се назначава по реда на Закона за правна помощ и заплащането му се поема от държавата.

Според министъра на правосъдието Маргарита Попова тази промяна ще позволи делата да се разглеждат в разумни срокове. Това се въвежда, за да няма злоупотреба с право нито от страна на защитника, нито от страна на подсъдимия, заяви министърът. Тя допълни, че никой не внася фигурата на резервния защитник, за да нарушава права.

Христо Бисеров (ДПС) коментира, че резервният защитник е

"адвокат провокатор на прокуратурата".

Дори и при предишния режим нямаше такова нещо, каза той. Българската държава ще се задръсти с такива случаи и няма да може да плаща възнагражденията на тези защитници, а неизплатените от държавата хонорари за служебни защитници и към момента са около 1 млн. лева, посочи Бисеров.

По думите му не може да няма финансова обосновка дали няма да се създаде нов дълг на държавата.

Мая Манолова (КБ) заяви, че ще се създаде нова професия - на резервния защитник. Тя посочи, че в 90% от случаите бавенето на дела е в резултат на административни неуредици.

Според нея бързината не може да бъде самоцел в наказателния процес, а освен бърз, той трябва да бъде и справедлив.

Този текст е широко отворена врата за делата срещу държавата в Страсбург (в Европейския съд по правата на човека, бел. ред.), защото позволява резервният защитник да извършва действия пряко волята на подзащитния си, като предявяване на доказателства и обжалване, отбеляза Явор Нотев от "Атака".

Според него в тази част текстът е незаконосъобразен.

Колегата му от "Атака" Павел Шопов заяви, че с въвеждането на резервен защитник в голяма степен ще бъде решен въпросът с отлагането на делата. Смело можем да приемем това решение, допълни той.

Междувременно Софийският градски съд (СГС) отложи делото за убийството на студента Стоян Балтов за 30 април заради отсъствието на двамата защитници на подсъдимия Александър Данаилов.

Пред съда Данаилов представи молба от адвокатите си, в която се посочва, че те са ангажирани с дело в Окръжния съд в Кюстендил, на което се очаква присъда.

Председателят на съдебния състав - Петя Крънчева, отбеляза, че писмо за ангажимента на адвокатите е постъпило преди месеци, но съдът не е съобразил за съвпадението на датите.

Друго нашумяло дело - това срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините, също беше отложено и то по същата причина - неявяването в съда на един от адвокатите на подсъдимите.

Съдебният секретар се опита да го намери на всички от известните му телефонни номера, но те бяха изключени. Съдът му наложи глоба от 500 лева.

Следващото заседание ще се приведе на 7 април.