"Непристойно предложение от София" за Скопие

България се поставя в позицията на "по-голям брат" в Договора за приятелство и добросъседство, който официална София предложи на Република Македония.

По този начин познавачи на отношенията между двете страни коментират английската версия на предложения документ, отбелязва днес македонският "Дневник" в анализпод заглавие "Непристойно предложение от София".

Вестникът посочва, че не знае дали съществуват и версии на "официалните езици" на двете държави, на които трябва да бъде подписан документът.

Проектодоговорът подчертава значението на Общата декларация, подписана през 1999 г. като база за по-нататъшно развитие на добросъседските отношения с цел задълбочаване и обогатяване на законовата рамка на общото сътрудничество и в сферата на културата, отбелязва ежедневникът.

Според неназован експерт "в предложения договор има

прекалено много спорни точки,

за да може да се говори за изграждане на отношения на добри съседи, а на всичко отгоре се потвърждава и тезата за "един народ в две държави".

Позицията на неравенство по отношение на Македония се виждала още в преамбюла на документа, където на две места се изтъква, че двустранните отношения ще се изграждат на основата на факта, че България е член на ЕС и на НАТО, а Македония е страна със стратегическа цел членството в тези организации, оценява вестникът.

Договорът съдържа 21 члена, от които най-малко шест се оценяват от експертите като проблематични или асиметрични.

Анализирайки отделните "спорни" членове на проектодоговора, "Дневник" припомня, че той е бил връчен на македонската страна лично от премиера на България Сергей Станишев през декември 2008 г. в Скопие.

"Почти две години Скопие пазеше този документ в тайна,

докато за него не съобщиха българските медии", отбелязва изданието.

На въпроса кога от Скопие ще отговорят на предложението, от македонското външно министерство отговорили, че "проектодоговорът се анализира и се разглежда, но не бихме определили срокове за нашия отговор, тъй като е важно той да бъде издържан и качествен".

По тази тема "Дневник" помества и редакционен коментар с автор Христо Ивановски под заглавие "Б-комплекс".

Според автора "Македония и България са отдавнашни съседи, а са на път да станат и добри съседи.

Поне това е декларираното намерение на София,

която преди две години предложи на Скопие да подпишат Договор за приятелство и добросъседство. Но докато това се случи, двете страни трябва да работят на създаване на условия за такова нещо".

Според изданието, случаят със Спаска Митрова, който "за България придобива епични размери", станал повод премиерът Бойко Борисов да "надникне в македонската тенджера" и да каже открито, че

няма да може да даде европейска подкрепа

заради македонската съдебна система, въпреки че тя казва, че е независима.

Без да отрича проблемите със съда в Македония, авторът намира, че от страна на Борисов това е намеса във вътрешните работи на Македония.

"След изявленията на Борисов е нормално българският посланик в Скопие или неговият заместник да бъде извикан на разговори в министерството на външните работи, а след това на София да бъде изпратена и протестна нота. И в това няма нищо страшно или необичайно в дипломатическата практика и е насочено към изглаждане на различни въпроси", пише авторът.

По този начин според изданието се оставяло място България да се изявява като по-стар и по-силен брат, при това член на НАТО и на ЕС, който

"дръзва да ни казва как и какво да правим".

Що се отнася до предложението например за общо честване на исторически събития, какъвто е Илинден, то може да бъде добра основа за преговори, но само ако се преговаря в условията на взаимно доверие и без товара от историческото минало, преди всичко от периодите на върховизма и на комунизма.

В същото време авторът задава въпроса защо македонските власти са крили предложения договор вече две години. Отговорът бил, че се мисли какво да се предложи. "Това са сериозни предложения от страна на България и по тях

трябва да има широк дебат, а не нещата да се крият",

казва авторът.

Националистическият "Време" от своя страна дава думата на представители на "партията на македонците в България ОМО "Илинден"-ПИРИН" и на Сдружението на българите от Македония "Радко" за техните предложения за проектодоговора за приятелство и добросъседство.

Председателят на ОМО "Илинден"-ПИРИН Стойко Стойков подкрепя намерението за подписване на двустранен договор, но поставя някои условия, без чието изпълнение това не трябва да става.

"Официална София трябва да признае македонския език и нация,

както и македонското малцинство. Същото трябва да направи и Македония за гражданите, които се чувстват българи. Що се отнася до езика на омразата, смятаме, че той присъства повече в българските медии, отколкото в македонските", казва Стойков.

От своя страна председателят на "Радко" Владимир Панков иска

"българите да бъдат признати за малцинство в македонската Конституция,

а българският език да бъде признат за служебен". Панков иска още и културна автономия, каквато българите имали в османския период.