Доктор
Ашраф ал Хаджудж иска да получи в Холандия
статут на жертва на мъчения с право да
работи свободно в страната, защото в
България вече не му било останало нищо.
За
разочарованието и надеждите на
палестинския лекар с българско гражданство
разказва електронното издание на
холандския "НРС Ханделсблат".
Когато
през 2007 г. бе освободен от затвор в Либия
заедно с петимата български медици, той
бе съпътстван от президенти, политици
и посланици и бе посрещнат с цветя и
почести в България, разказва изданието,
като припомня подробно неговата история.
Големите
обещания и очаквания от времето на този
катарзисен момент на свобода обаче не
се сбъдват.
Две
години и половина след като силният
международен натиск принуждава Муамар
Кадафи да пусне несправедливо обвинените
в заразяване на 400 либийски деца със
СПИН медици, Ашраф живее безработен и
без перспектива в холандския град
Вьорден.
В
онези първи свободни дни аз получих хиляди обещания, които чертаеха прекрасно
бъдеще, разказва лекарят, който живее
с родителите си в 50-хилядния град в
централната част на страната.
Майка
му сервира чай на журналистите от
"Ханделсблат" забрадена. Тя не
покривала главата си преди, но дала обет
на Бог никога да не свали забрадката,
ако синът й бъде освободен.
Ашраф
получи българско гражданство, за да
може да бъде включен в сделката с либийските власти по
освобождаването на сестрите. Като
българин и член на ЕС той и сега може да
работи в Холандия, но само по 10 часа
седмично, и няма право да учи.
Адвокатът
на лекаря - Флип Схулер, се опитал миналата
година да му извоюва право на постоянно
жителство в Холандия по хуманитарни
причини. Зам.-министърът на правосъдието
Небахат Албайрак обаче отхвърля иска.
Според нея няма причини Ашраф да не се
върне в България, след като животът му
там не е застрашен.
На
теория тя е права, но понякога състраданието
трябва да е по-силно от закона, настоява
адвокатът на лекаря.
След
две и половина години свобода Ашраф ал
Хаджудж се чувства изоставен.
Той иска
нормален живот
"Искам
работа, семейство. Не искам много, само
постоянно жителство в Холандия, за да
мога да уча и работя в страната. За мен
в България няма нищо", споделя той
пред изданието.
Всъщност
дни след освобождаването си палестинецът
се ожени за българка, която се влюбила
в него от репортажите по телевизията,
но скоро след това подаде молба за развод
и се върна при родителите си във Вьорден.
"Мислех,
че и аз съм влюбен. Но като се обръщам
назад, разбирам, че след осем години
затвор не съм бил в състояние да разбирам
собствените си чувства. Просто исках
да имам нормален живот колкото се може
по-скоро", признава той.
Именно
затова Ашраф избързал със сватбата. Той
има син, който вече е на година и половина.
Със съпругата си заживяват в апартамент
в София. Той работи като бояджия и чистач.
Но скоро нещата започват да куцат.
"През
ден й носех по нещо, дори да беше само
роза. Навярно обаче тя е очаквала да
получа милиони като обезщетение".
Затова лекарят подава молба за развод
и заминава.
Във
Вьорден палестинецът даде широко
отразена пресконференция още две седмици
след освобождаването си. Тогава, привидно
силен и несмазан от съдбата си, той се
закле да изчисти името си и да съди
Либия.
Мина
обаче година преди да го направи, тъй
като България, Холандия и ЕС го молеха
да не повдига обвинения, страхувайки
се за крехките нови отношения, установени
с либийския диктатор.
В
началото на 2008 г. адвокатът Лизбет
Зегвелд заведе жалба в Комисията по човешките права към ООН от името на Ал Хаджудж,
обвинявайки либийските власти в тормоз,
несправедлив процес, незаконно задържане.
Ашраф настоява за реабилитация и
обезщетения. В края на същата година
българските сестри последваха примера
му.
Според
адвокатката Зегвелд,
която защитава и българките, случаят
не приключва с освобождаването на
медиците. Напротив - тепърва започва.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!