Ройтерс: Наследството на Путин - силна Русия със съветски привкус

К огато руският президент Владимир Путин напусне след ден поста след осем години на власт, той ще остави след себе си една силна Русия, самоуверена у дома и отстояваща правата си на международната сцена.

В наследството, което бившият агент на КГБ със стоманен поглед ще предаде на протежето си Дмитрий Медведев, обаче отчетливо се долавя привкусът на съветското минало.

На 31 декември 1999 г. Путин пое президентството след изненадващата оставка на Борис Елцин. В този момент в Русия цареше бъркотия. Нейната икономика боксуваше, а националното единство бе застрашено от инакомислещи регионални лидери, от сепаратиския бунт в Чечения и от вълна на насилие в различни точки на страната.

Осем години по-късно Русия е съвсем друга държава и избирателите на Путин му гласуват голямо доверие - той напуска президентството с безпрецедентно висок рейтинг от около 70% и остава във властта като силен премиер.

"Възстановихме териториалната цялост и единството на страната, изградихме наново държавата", казва човекът, който в началото на първия си мандат върна на националния химн тържествената мелодия на някогашния съветски държавен химн.

"Възстановихме фундамента на руската икономика и се превръщаме в икономически лидер", горд е той.

Чечения бе до голяма степен умиротворена, а ключовите водачи на бунтовниците бяха ликвидирани, макар че малобройни ислямистки екстремисти продължават да създава нестабилност в околните райони.

Страната регистрира брутен вътрешен продукт в размер на 1 трилион долара. Икономиката бе стабилизирана благодарение на високите цени на енергийните източници и на реформите за либерализиране на пазара, които Путин лансира в първите години от управлението си, и преживява разцвет със стабилен годишен растеж от 7%.

Големи руски компании си проправят път на западните пазари - производителят на стомана "Северстал" придоби акции в американски фирми в отрасъла, а петролната компания "Лукойл" разполага с мрежа от 2000 бензиностанции в САЩ и планира покупката на тамошни рафинерии.

Сега сме по-самоуверени, казва финансовият министър Алексей Кудрин. "Правителството вече не е принудено да запушва дупки и може да се съсредоточи върху дългосрочни цели".

"Отново започнах да чета вестници, защото в тях намирам неща, които ме карат да се гордея", казва пенсионерът Олег Георгиевич, дошъл да наблюдава репетицията на танкове и ракетни установки за деветомайския парад в Москва - още една възродена съветска традиция.

Но определено малцинство руснаци, които откровено изразяват опозиционните си схващания, наред с някои западни правителства и правозащитни организации, съзират обезпокоителни признаци.

"Основното постижение на Путин е зрелищното завръщане към съветската епоха", посочва писателят и опозиционен активист Захар Прилепин в интернет-изданието Izbrannoye.ru.

При управлението му бяха премахнати някои въведени при Елцин политически свободи. Избираните преди губернатори на провинции днес на практика се назначават от Кремъл.

Парламентът, който някога бе арена на остри политически сблъсъци, се е превърнал в покорна камара, която утвърждава решенията на Кремъл.

Опозиционните партии негодуват, че са били отстранени чрез кампанията на Кремъл за преследването им и с нагласените избори в полза на президентската партия "Единна Русия".

Кремъл обаче твърди, че опозицията е изгубила подкрепа сред хората, тъй като няма представа какво искат избирателите.

Най-големите руски телевизии и печатни издания се контролират или от държавата, или от приближени на Кремъл бизнесмени и поради това са станали почтителни при отразяването на събитията.

Всепроникващото въздействие на затягащия се контрол в стил "Путин" се усеща и от обикновените хора.

Трябваше да стана член на "Единна Русия", казва 50-годишен бизнесмен от провинциалния град Ярославл. "Сега това е входен билет за контакти с властите и ви пази от проблеми, точно както партийния билет за членство в компартията по съветско време".

Путин твърди, че Кремъл трябва да разполага с по-голeми политически правомощия, за да осигури икономически растеж и да предотврати разпадането на страната.

Той защитава и друг елемент от наследството си: нарастващото държавно участие в икономиката. Някои международни компании бяха принудени да отстъпят дяловете си в доходоносни енергийни проекти, а държавните корпорации започнаха да никнат като гъби.

Много инвеститори бяха обезпокоени от начина, по който руската държава разтури петролната компания "Юкос", арестува висшето й ръководство и продаде на търг най-ценните й активи на държавното предприятие "Роснефт", при пълна липса на прозрачност.

Бизнес лидерите, които след случая с "Юкос" се стараят да стоят далеч политиката, сега предупреждават, че прекалената държавна намеса може да навреди на икономиката.

"Трябва да има яснота за ролята на държавата и на частния бизнес в икономиката", каза на среща с Медведев миналия месец влиятелният председател на Съюза на индустриалците и предприемачите Александър Шохин.