Безсмъртният Херберт фон Караян

Н а 5 април се навършват 100 години от рождението на един от най-великите диригенти на 20 век - Херберт фон Караян.

Музикант, който приживе определяше насоките в изпълнението на класическа музика, налагаше стила си на интерпретация и създаваше около себе си шум подобно на попзвезда.

Когато почина през 1989 г. той остави огромно наследство от записи на класически произведения. Издадени на плочи и дискове те са близо 1000.

Караян е роден в Залцбург в семейство на хирург с подчертана музикална дарба. Като пианист момчето изнася първия си концерт на 9-годишна възраст.

Дебютът му като диригент в Залцбург през януари 1929 г. е с концерт, платен от баща му. Но той му носи предложение за длъжността помощник-капелмайстор в малък оперен театър в Улм в Южна Германия.

Караян е назначен за музикален директор в Аахен през 1935 г. В същата година става член на Националсоциалистическата пария, тема, която остава и до днес деликатна за коментар.

През 1938 г. дебютира с Берлинската филхармония и дирижира "Тристан и Изолда" в Берлинската държавна опера.

През 1938 г. сключва първия си договор за записи с компанията "Дойче грамофон".

След края на Втората световна война съюзническите окупационни войски му забраняват за две години да упражнява професията си в Германия. Той започва работа в Миланската скала и с Виенската филхармония.

През април 1955 г. наследява Вилхелм Фуртвенглер като главен диригент на Берлинската филхармония. По това време вече е международно известен и се носи славата му, че в концертната зала (но не и в операта) дирижира със затворени очи, в подобно на транс състояние.

През 1967 г. Караян създава Залцбургския Великденски фестивал (salzburgfestival.at). "Пръстенът на нибелунгите" от Вагнер се поставя там постепенно, на части, година след година.

Караян поставя и дирижира ред легендарни постановки: "Нюрнбергските майстори певци", "Лоенгрин", "Парсифал" и "Летящият Холандец" от Вагнер, "Фиделио" от Бетовен, опери на Верди, Рихард Щраус и Пучини.

Сериозно гръбначно заболяване поставя на риск живота на Караян през зимата на 1975-76 г. По това време той идва за кратко в България, за да се лекува. След това съсредоточава музикалните си занимания, с които се заема с възобновена енергия, основно в Залцбург и Берлин, въпреки честите турнета с Берлинската филхармония.

Продължава да задоволява и страстта си към записите и филмирането, която го съпътства през целия му живот и му осигурява световна известност и слава.

През годините Караян работи с редица българи. Дипломирането му през 1926 г. във Виена е с първия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Прави постановки и забележителни записи с Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Алексис Вайсенберг.

По-малката дъщеря от третия му брак - Арабел - от години живее в София с музиканта Росен Захариев.

През април 1989 - година след 80-ия си рожден ден, Караян той се отказва от диригентството, също както Фуртвенглер преди него. Умира няколко месеца по-късно от сърдечен инфаркт.

Медиите пресмятат, че състоянието му е над 600 млн. тогавашни марки.

Караян беше диригент от висока класа и с популярността на попзвезда. Почти 40 години продължи работата му с Берлинската филхармония - най-важния оркестър за развитието на музикалната култура в Германия. Караян беше император на пулта, но се отнасяше с уважение към музикантите.

"Понякога човек си мисли, че отпред стои някой с камшик в ръката, чиято единствена грижа е да ръководи оркестъра като стадо магарета. Това не е така, но диригентът трябва да знае кога да остави свобода на музикантите и кога е наложително да се намеси", казвал той, цитиран от Радио "Дойче веле".

Силата на Херберт фон Караян беше музиката на 19-и век, романтичната музика, от Бетовен през Брамс, Брукнер и Вагнер до Чайковски и Рихард Щраус. Композиторите на 20-и век не му бяха любими.

Потребността на Караян от значимост, неговата работоспособност, както и влечението му към лукса и богатството, бяха безкрайни. Ръководил е всички важни европейски оркестри, натрупал беше състояние и ръководеше цяла медийна империя.

Четири пъти е записал всичките симфонии на Лудвиг ван Бетовен, използвайки постоянно прогресиращата звукозаписна техника.

"Най-хубавите неща се получават тогава, когато две души, в случая масовата душа на публиката и душата на изпълнителя, пулсират в един такт. И това е щастие, което не се случва всеки ден. Но когато се случи и когато усетиш това единство, тогава е достигната съвършената хармония", тези негови думи припомнят редакторите от "Дойче веле".

"Той не беше аналитичен като Тосканини, нито екстатичен като Бърнстейн или пък революционер на звученето като Стоковски. Но Херберт фон Караян беше икона на класическата музика и една от най-влиятелните фигури в историята на музиката през 20 век", казаха от "Дойче веле".

В началото на тази юбилейна година у нас беше иззаден двоен диск - компилация на най-доброто от каталога на "Еми класикс" (emiclassics.com).

Включени са откъси и части от най-популярните произведения и шедьоври от Равел, Дебюси, Шабрие, Чайковски, Бизе, Пучини, Щраус син, Берлиоз, Вебер, Шуберт, Моцарт, Вагнер, Сметана, Сибелиус и Дворжак.

Записите са направени в периода 1970-1986 г. под диригентството на великия Маестро и оркестъра, който той ръководи над 30 години - Берлинската филхармония (berliner-philharmoniker.de).