За първи път официално: Български граничари са убивали бегълци от ГДР

К омисията по досиетата днес за първи път представи официална информация за убити от български граничари граждани на някогашната комунистическа ГДР, които са опитали да пресекат българската граница, за да избягат в Гърция, Турция или Югославия.

Екатерина Бончева, член на комисията, в присъствието на евродепутата от Зелената партия в Германия Гизела Каленбах, съобщи, че са известни имената на източногерманци, ликвидирани през 1974 и 1988 г.

На 21 февруари 2008 г. Гизела Каленбах постави в Европарламента въпроса за източногерманците, убитите от българските Гранични войки.

Тогава Комисията по досиетата поискала от МВР най-големия масив документи, който е принадлежал на Гранични войски.

Според Бончева получените документи са прегледани набързо и тепърва предстои тяхното изследване.

В същото време Комисията ще изисква информация и от специалните служби, включително и контраразузнаването и е вероятно да бъде разкрита още много важна информация.

Намерихме много повече информация от тази, която изисква отговор на въпроса на Гизела Каленбах, подчерта секретарят на Комисията по досиетата Румен Борисов.

В документите има обилна информация за това как са работили службите на Държавна сигурност в България (ДС) и ГДР (Щази), цялата схема на взаимодействие между тях, как са вербували агенти, имената на резиденти, контраразузнавателни планове, планове за сътрудничество на научно-техническите отдели, обмен на информация за СРС, както и документи за кадровото развитие на хората, които са работили в Гранични войски.

На въпрос дали е открита информация за изплащани възнаграждения на граничарите, които са залавяли и ликвидирали бегълци, Екатерина Бончева отговори, че още не, но е вероятно в осемте папки, с които разполагат, да има и такави данни.

Пазят се данни за направени поне 415 ареста на граждани предимно от бившата ГДР, но има и заловени поляци и унгарци по българската граница с Гърция и Турция.

За тези 415 следствени дела е било направено немотивирано предложение за унищожаване през 1975 г., когато шеф на архива на вътрешното министерство е била Нанка Серкеджиева.

Сред делата обаче има има много липси заради извършено унищожаване. "През септември 1974 г., когато е убит източногермански гражданин, са били арестувани други 22-ма, направили опит да избягат. Освен, че се споменава за извършени арести, други данни в този архив липсват", заяви Бончева.

Тези бегълци, които не са ликвидирани, са предавани на властите в ГДР. Кореспонденцията между ЩАЗИ и ДС е водена единствено на руски език.

Българските архиви, получени до този момент, не пазят информация за получени възнаграждения за извършени арести или убийства.

По думите на члена на Комисията по досиетата Валери Кацунов "всеки българин, служил по границата, знае, че за арест на беглец се даваха 20 дни отпуск, а за арест с употреба на оръжие и по един часовник".

От частично разсекретените архиви става ясно, че само за периода 1964 ? 1967 г., 22-ма българи са били разстреляни по границата с Турция и Гърция.

Гизела Каленбах заяви, че е доволна от реакцията на България. На въпрос на журналист дали германската страна или близки на пострадалите ще търсят възмездие, евродепутатката отговори, че в Германия се водят дела за всеки отделен случай. И посочи, че ако има виновни служители в България и сега те заемат висок пост трудно ще бъдат осъдени.

Според правилника на Европарламента Комисията по досиетата трябва да прати отговора си в шестмесечен срок.

Миналата година сп. "Шпигел" съобщи, че бившата ГДР е плащала 2 000 лв. за за всеки неин гражданин, убит при опит да избяга на Запад.

Архивите доказват, че ГДР е имала тази практика през целия период на Студената война, като в много от случаите застреляните бегълци били погребвани на място.

Посолството на ГДР в София плащало на българските граничари 2 хиляди лв. за всеки убит гражданин на "първата работническо-селска държава на германска земя", както я наричаха комунистическите лидери в Берлин По време, когато средната заплата беше 150 лв. това е било истинско богатство в бедната Народна република България.

Според цитирани от "Шпигел" бивши български граничари цели германски семейства, включително жени и деца, са били избити.

Преди две години анализ на архивите на Щази показа, че на българската граница през годините на социализма са били убити при опит за бягство повече граждани на Източна Германия, отколкото във всичките останали страни от съветския лагер, взети заедно.

Политологът д-р Апелиус установил, че темата е напълно забравена от колегите му, а в обществото цари невежество по въпроса.

Разследванията му в архивите на Щази, разговорите със свидетели и информация получена от България послужиха за материал на книгата "Смърт в България", издадена в Германия.

Преди 15 години в България беше заснет игралният филм "Граница" със сценаристи починалият неотдавна Илиян Симеонов, Християн Ночев (двамата - и режисьори) и Емил Тонев. Във филма се разказваше за всекидневните извращения в българска казарма на границата и точно за такъв случай - как 19-годишен войник на наборна служба застрелва момче и момиче от ГДР на българо-гръцката граница в Родопите.

Филмът получи висока оценка за художествените си достойнства, награден беше на националния кинофестивал (за най-добър филм, за мъжка роля - Петър Попйорданов, за музика - Теодосий Спасов), но разпространението му беше възпрепятствано от протести на действащи и пенсионирани офицери от Гранични войски и бившата Държавна сигурност.