В единия от разкритите досега 18 гроба е намерена само горната част на тяло (до таза), разказа специалистът.
По мнението му е погребана само тази част на тялото, тъй като изкопаният гроб е с малки размери.
Човекът е бил с добър статус, тъй като е погребан с почести, посочи Николов.
По думите му интересното при този гроб е, че гръдният кош е разрязан и там са поставени ръцете, което според професора досега няма аналог.
Злато при погребенията в некропола не е открито, но са намерени множество медни предмети и керамични съдове.
Датировката на некропола е от късния халколит - 4300-4200 година пр. Хр.
Проф. Николов смята, че съседното праисторическо селище е най-старият укрепен праисторически град в Европа.
Той е датиран около 4700 година пр. Хр.
Това е най-старият солодобивен център в Европа и е първият с укрепителни системи, според Васил Николов.
Диаметърът на откритото селище е около 105 м, стената му е била с дебелина около 3 метра и висока 2.5-3 метра.
Според изчисленията на екипа в града са живеели максимално около 300 души.
Жилищата в крепостта са били двуетажни. Населението и името на селището са неизвестни.
В района на крепостта е започнала да се налага йерархичността, разказа проф. Николов. За развитието й, по думите му, са необходими специализирано производство, каквото е производството на сол, както и търговията на далечни разстояния.
Това е било т. нар. "комплексно общество", където има разслоение, но няма наследяване, обясни специалистът.
Окончателната датировка на пробите от комплекса, които са взети от германски учени, ще се извърши в Оксфорд и ще е ясна след около година.
"Очакваме датировката, след което ще излезе публикацията за най-стария праисторически град в Европа в престижно археологическо списание", обобщи проф. Николов.
Източник: БТА
Последвайте ни
