Спечелих миналата година. Възнамерявам да спечеля и тази. И преди да помислите, че нямам право, бързам да ви разкажа защо възприемам всяка награда като абстрактна форма на колективна победа. За доказателство ми служи разпънатата карта на моята лична Дунав-кауза, с която мога да ви върна мъничко назад, да ви прошепна тайна и да ви полазят неприятни тръпки, че капките в това есе няма да са водни, а са кървави. След това, надявам се, може да си поговорим и за любимата ми теза, че кубчетата лед в хладилната ви камера ви правят по-важни за света от участниците в която и да е експедиция до Антарктида.

Кървавите капки са метафоричен резултат от една наказана креативност, когато в час по история се появих с проект “Родословна река” вместо “Родословно дърво”. Нямах стандартния кадастрон с гигантски дъб и кутийки от флумастер, а празен тъмносин ретро албум с разделители от паус и ширит от цветни конци на корицата. В албума подредих родови схеми, черно-бели снимки и собственоръчно писани смешки за предци, чиито имена нося и ще спра да нося след първото “Горчиво”. Останалите страници оставих празни със смелата амбиция да бъдат дописвани някой ден от други наследници на реката в други часове по човешка история.

Идеята за родословната река е много проста. Ако за да имам родители, които имат мен, някога са се свързали четири различни рода и три от тях са русенски, а един е ловешки, където също тече река, която на свой ред се влива в Дунав, то някъде тогава с наивното си тийнейджърско съзнание съм си дала сметка, че реката е по-добра метафора за смисъла на живота от нарисуваното неподвижно дърво. Защото в сътворението се срещат различни генетични потоци – кръвни доказателства за преплетеното същестуване на стотици хиляди племена и родове, чиито значения и уникалности се претопяват с гмурването в търсене на ново семейство. А когато някой си отива от семейството, реката отбива в страничен ръкав и тихо пресъхва в плитчините, след което животът продължава да тече бурно и неудържимо.

Обичам тази теория, в нея има много движение и почти никаква статичност. Не можеш да отсечеш реката с брадва, не можеш да я спреш с голи ръце, тъй като отвъд фолклора, бетона и геоложките си особености реките пътуват от първия до последния си миг. В животите си – ние също. Продължаваме да плетем ширита, докато окончателно не изгубим зрението си и докато резултатът е налице - така, както реката не спира да същестува дори след вливането си в морето. Ние не я виждаме, но сладките й води продължават да се движат с лунните приливи и отливи, на които се любуваме от кея.

Не получих шестица по история. Запазих албума и изхвърлих бележника. Пет години по-късно моята лична Дунав-кауза съвсем не се изчерпи с еуфорията около конкурса, третото място, кошницата и мултиплицирането на името ми при ровене в търсачката. Наградата беше морална. Водена от разума и в търсене на ефикасно протягане от статичния софийски зимен сън, през януари се озовах на собствено непланирано пътешествие през столици, красиви като антикварни картички и ароматни като рафт с най-вкусните подправки за месо в Югоизточна Европа. С тихата влюбеност на маниак проследих Дунав във Виена, Братислава и Будапеща, за да добавя сковани от студ речни фоторакурси към колекцията слънчеви спомени за Дунав от Нови Сад и Белград от миналото лято. Преди месец бях в Регенсбург и мога да си отдъхна, че с двете си кафеви очи съм виждала моя Дунав да се мята спокойно и величествено в най-различни корита, малко грозен или пък много красив в почти всичките му ключови пристанища по пътя към морето.

В Регенсбург участвах в студентски уъркшоп и като на шега трябваше да разработя екоплан и хидро-енергийно споразумение за Дунава от името на Сърбия, слушах лекция за стратегията на Европейския съюз за придунавския регион и се ухилих сърцато на мустакатия уредник на корабния музей, който сподели тайната, че и до ден днешен същестува съвсем реален моряшки дунавски кодиран език - смесица между диалектите на десетте държави, през които реката преминава. А на въпроса ми към мило германско момче: “Мило германско момче, ти плувало си в Дунава?”, отговорът беше “Не”.

И аз не съм. Плувала съм в Атлантическия океан, в Средиземно море и в нереално синьо алпийско калифорнийско езеро, но парадоксално никога не съм плувала в Дунава. Не съм искала – струвало ми се е мръсно, рисковано и странно да се съблечеш по средата на стохиляден град и да се преструваш, че малкият каменен плаж не ти убива, че не те трогват подсвиркванията на рибарите от преминаващите лодки и че не си оглушал от автомобилните клаксони.

И въпреки това всеки път гледката към тази една и съща дяволска река е извиквала у мен такава неконтролируема радост, че ми е идвало да се затичам към перилата и просто да литна от гордост. Кръстосвала съм каменните мостове с различни по сезонност обувки – ботуши, кецове, скъсани джапанки, довели до пришки и до пулсиращи от щастие прасци привечер в хостела. За да осъзная, че Дунав е точно толкова син или зелен, или хубав, или мръсен, или политически и икономически значим, колкото е добър обективът на апарата ми и колкото е важен собственият ми избор дали ми пука за тази река.

Защото за да пазиш водата от любов към живота, трябва да разбираш защо изпитваш такава любов и ако не е “просто защото”, да се опиташ да впрегнеш инерцията на кипналата кръв в нещо полезно. Уважавам Посейдон до мозъка на митологичните си кости и наистина се старая да вникна в твърдата убеденост на колегите по перо, че този драматичен свят ще си отиде с третия ми душ за днес, но не мога да се въздържа и да не си помисля, че всички имаме нужда от повече написани думички, с които да даваме алтернативи и надежда, а не да констатираме суша и да обвиняваме водопроводчиците в зле свършена работа по уплътняване на кранчетата.

Давам ви пластмасовото шише вода, което ми вземате, защото казвате, че съм консуматор.  Позволявам ви да ме наричате “екопарвеню”, понеже пазарувам с платнена торбичка и си връщам бирената бутилка в магазина. Кубчетата лед в хладилниците обаче означават, че имаме достатъчно знание да разбираме и двете страни – и тези, които протестират, защото са прегръщали дърво, и онези, които произвеждат хартия от дървесина. Важното е да подбираме думичките правилно, защото в диалога рискуваме да се люшнем в крайности, една от които е да закриваме очите на децата си с ръка, когато гледат как някой цепи дърва, за да не ги правим свидели на убийството на живата природа.

Диалогът го водим ние, само ние, наистина, защото реката – кървава или не, не може да говори, стига вече. И водата не може. И Посейдон е просто исторически мит. Колективната победа, за която стана дума хиляда символа по-горе, се крие в членоразделната реч, в правилното разпределение на екологичните усилия, в хладнокръвното плуване през неясните процеси и в построените мостове като осъзната отговорност на триединството държава–бизнес-човек. Защото е безпредметно в днешния ден да ме е грижа за водата в Амазонка повече отколкото за водата в Дунава и това не е само защото Дунав е моят Дунав. А защото общочовешката и политическа солидарност на глобално равнище е бутикова и безсилна, ако не можем да сме ефективни и да се справяме на местно ниво.

На 29-ти юни в Световния ден на Дунав ще пия много вода, а после ще отида да даря кръв и така капка по капка вода при водата и кръв при кръвта.

А вие какво и с колко кубчета?

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
Колоритният Грозев каза сбогом на Hell’s Kitchen

Колоритният Грозев каза сбогом на Hell’s Kitchen

Любопитно Преди 7 часа

Златните постигнаха нова категорична победа над Черните куртки

ЕС с "план Б", ако Тръмп се откаже от преговорите за Украйна

ЕС с "план Б", ако Тръмп се откаже от преговорите за Украйна

Свят Преди 7 часа

Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас

Стачки и протести блокират Европа на 1 май

Стачки и протести блокират Европа на 1 май

Свят Преди 8 часа

В Италия ще се проведе общонационална 24-часова стачка, протести във Франция и Германия

Вътрешният министър разпореди мерки за BG-ALERT

Вътрешният министър разпореди мерки за BG-ALERT

България Преди 10 часа

Дирекция „Инспекторат“ започна проверка на системата

Русев: Отклонение в работата на една от системите на F-16

Русев: Отклонение в работата на една от системите на F-16

България Преди 11 часа

Русев: Проблемът ще бъде отстранен

Хобито ти иска сцена – дай му я ТУК и СЕГА!

Хобито ти иска сцена – дай му я ТУК и СЕГА!

Любопитно Преди 13 часа

Защото „един ден“ е удобно извинение. А днес е възможност.

Израел поиска помощ от България за пожара край Йерусалим

Израел поиска помощ от България за пожара край Йерусалим

Свят Преди 13 часа

Селищата, разположени на около 30 км западно от Йерусалим, бяха евакуирани

Кралска буря: Уилям планира да лиши Меган от титлата „Нейно Височество“

Кралска буря: Уилям планира да лиши Меган от титлата „Нейно Височество“

Любопитно Преди 13 часа

„Чарлз може и да е склонен да търпи това, но Уилям няма да го направи“, заяви източник от кралското семейство

Грандиозен Концерт на Богдана Карадочева, Стефан Димитров и приятели на 4-ти Юни в Зала "България"

Грандиозен Концерт на Богдана Карадочева, Стефан Димитров и приятели на 4-ти Юни в Зала "България"

Любопитно Преди 13 часа

Тони Димитрова, Йорданка Христова, Мими Николова, Михаил Белчев, Сандра Александрова и Артур Надосян, актьорът Владимир Пенев и още любими български изпълнители ще са на една сцена със Стефан и Богдана

Мъж нахлу в училище и наби дете в Семчиново

Мъж нахлу в училище и наби дете в Семчиново

България Преди 13 часа

Причината най-вероятно е свада между пострадалото дете и сина на нападателя

Моди даде разрешение за удар по Пакистан

Моди даде разрешение за удар по Пакистан

Свят Преди 14 часа

Светът е на прага на война между ядрени сили

Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival

Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival

Любопитно Преди 14 часа

17 години One Dance Festival: международен танцов форум с мисия, награди и европейско признание

„Избрах те, защото никога не съм чувал за теб“: Тръмп унижи журналист в ефир

„Избрах те, защото никога не съм чувал за теб“: Тръмп унижи журналист в ефир

Свят Преди 14 часа

Главнокомандващият постави старшия национален кореспондент на мястото му по време на напрегнат разговор

Бутат хотел на Румен Гайтански – Вълка до  язовир "Искър"

Бутат хотел на Румен Гайтански – Вълка до язовир "Искър"

България Преди 14 часа

Столична община ще претендира за средствата за разрушаването по съдебен ред

Украйна е готова да подпише сделката със САЩ днес

Украйна е готова да подпише сделката със САЩ днес

Свят Преди 15 часа

Споразумението изключва всякакви разпоредби, свързани с дълга на Украйна за предишна военна или финансова помощ от САЩ

Коя беше Виктория Рощина - украинската журналистка, загинала след мъчения в руски затвор

Коя беше Виктория Рощина - украинската журналистка, загинала след мъчения в руски затвор

Свят Преди 15 часа

Журналистката Виктория Рощина е заловена през лятото на 2023 г. близо до Запорожката атомна електроцентрала