Некропол и скъп мрамор откриха археолозите на Небет тепе в Пловдив

Н екропол, монети, останки от кула и други значими предмети откри археологически екип по време на разкопки на Небет тепе в северната част.

Според учените с ръководител София Христова мястото е населено от праисторическия период, а поради скалния характер на терена най-много информация дава методът на сондажното проучване.

Остава само още седмица да края на работата на археолозите на площадката, където е вододайната зона на крепостта. Към момента те са открили няколко гроба близо до възстановена щерна за дъждовна вода.

Останките са готови за анализ, а разкопките продължават на по-долни нива. Във варна яма, използвана в ново време за възстановяване на щерната, още се виждат човешки останки - гръден кош и индикации за погребение от Средновековието. Там е открита и мраморна колона.

Това, което прави впечатление, е наличието на много остатъци от добре обработен мрамор в различни разцветки. Сред тях е открит и от най-скъпият – зелен мрамор, което говори за наличието на богата сграда в района.

За съжаление, фортификационните съоръжения, които са един от главните предмети на проучването, са засипани с останки от предишните разкопки през 1974 г., сред които има керамика и други находки. Нито една от тях не е описана или документирана.

Открити са и няколко ценни монети и оброчна плочка

За плочката се предполага, че е с изображение на божеството Митра. Това обаче не е сигурно, защото не е цяла и окончателният извод тепърва предстои.

Археолозите откриха и останки от кула,

както и няколко вътрешни зида, строени в различните епохи на селището. За съществуването на тракийско селище на мястото се говори още от първите разкопки в 30-те години на 20-ти век, извършени от Димитър Цончев.

Северната част от обекта е изследвана единствено през 1974 г., а за краткия срок, в който в момента се проучва, археолозите вече са стигнали до Римската епоха.

В края на месец юли започнаха проучвания на Небет тепе в Пловдив

За период от един месец голям екип от археолози, с ръководител на разкопките арх. София Христова, се зае със задачата да търси останалата част от крепостната стена и да открие структури от различни периоди. Преди стартирането на разкопките на базата на геофизични изследвания бяха определени няколко зони, които да бъдат проучвани.

"Проучваме площ, в която никога не са правени разкопки, така че това ни дава възможност да прецезираме стартиграфията чисто археологически на обекта", казва пред БНТ при стартирането на разкопките София Христова.

В началото на разкопките стана ясно, че те ще продължат до средата на септември и ако има финансиране, ще бъдат подновени догодина.

През 1960 г. Петър Детев ръководи разкопки също по метода сондаж и открива находки от края на Бронзовата и Желязната епоха. Вертикалната стратиграфия вече е потвърдена. През 1961 г. същото твърди Лиляна Ботушарова след разкопки. Тя попада на каменна настилка с канал.

В следващата година се проучва северната крепостна стена. Четирите културни пласта са документирани от Петър Детев през 1969 г.

През 1974 г. са извършени проучвания на обекта в най- голям периметър от Атанас Пейков. Тогава разкопките обхващат цялото северно било. През 1994 г. е разкрит глинен олтар близо до върха.