Труден вот пред Турция

Б роени дни преди парламентарния вот на 7 юни в Турция се очертават две критични неизвестни. Първата е дали управляващата консервативно-ислямистка „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) за четвърти пореден път ще спечели парламентарните избори, увеличавайки парламентарното си мнозинство. Втората е ще заеме ли кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) мястото на една от политическите партии в турския парламент.

Колкото и да изглеждат разнопосочни, двата въпроса са тясно свързани помежду си, а отговорите им

ще определят политическото бъдеще на страната.

Личности от кюрдски произход винаги са заемали място в политическия живот на Турция. Покойният президент Тургут Йозал беше от кюрдски произход, немалко са и министрите и депутатите, произхождащи от кюрдския етнос.

Сега обаче ситуацията е различна. За пръв път кюрдска партия претендира да влезе в парламента като четвърта политическа сила. Митингите на ДПН минават по-оживено от тези на другите опозиционни сили, а някои анализатори поставят кюрдския лидер Селяхаттин Демирташ по популярност след Ердоган.

Предизборната надпревара се превърна в противоборство между ПСР и ДПН,

за разлика от предишни избори, когато битката бе главно между ислямистите и светската Народнорепубликанска партия (НРП) на Кемал Кълъчдароглу.

Според анализатора от в. „Миллиет“ Мехмет Тезкан

ДПН в момента привлича не само кюрдите, но и много от недоволните от ПСР, които искат промяна на авторитарната власт.

„ДПН изразява духа на „Гези“. Ако властимащите преди две години се бяха опитали да разберат посланията на „Гези“, щяха да разберат интереса на избирателите към ДПН“, казва той.

Според социологическите агенции увеличението на популярността на ДПН е продиктувано до известна степен и от страха, че при евентуално мнозинство, консервативно-ислямистката партия ще заложи на промяна на конституцията, в която е залегнал принципа на парламентарната република. Поради тази причина много хора, които са обезпокоени от ПСР, този път ще гласуват за ДПН, макар и да не спадат към обичайния електорат на тази прокюрдска партия.

Подводният камък за ДПН е 10-процентовият праг за влизане в парламента. Негативен фактор е и недоверието у много турци към прокюрдската сила заради връзките ѝ с ПКК. Мнозина са убедени, че кюрдите не са искрени и че целта им е обявяване на автономия. Освен това в кюрдското движение има разнобой в лицето на другата кюрдска партия – ислямистката „Хюда-пар“.

Ако ДПН успее да се отърси от имиджа на етническа партия, от обвързаността си с ПКК и прескочи 10-те процента, тя има шанса да получи най-малко 50 места в парламента за сметка на ПСР, която при този сценарий може

да загуби възможността за еднопартийно управление.

При такъв вариант остава алтернативата ПСР да търси коалиция или да сформира кабинет на малцинството, което би довело до нестабилност и евентуални предсрочни избори.

Редица социологически агенции прогнозират, че по всяка вероятност кюрдската ДПН ще прескочи 10-процентовия праг и ще стане четвърта политическа партия в новия турски парламент, като при това може да се окаже в ключова позиция. Немалко са и онези обаче, които се съмняват, че ДПН ще получи над 10%. Ако техните очаквания се оправдаят, тези 50-ина места, които са под въпрос, ще отидат в ПСР.

За промяна към президентска система Ердоган ще има нужда най-малко от 330 гласа плюс един в 550-местния Меджлис.

Но дори и при такъв негативен за кюрдите сценарий, те ще продължат да играят важна роля. Нищо чудно управляващата ПСР да се заиграе с тях и да разчита на гласовете им в случай на референдум за президентска република в замяна на изпълнение на съответни искания на кюрдите, отбелязва независимият анализатор Атеш Гюндай.

Поради значителния процент колебаещи се, около 15 на сто, а също и поради различните нагласи по отношение на ПСР, наблюдателите се затрудняват в прогнозите. От друга страна турският избирател е скептичен по отношение на коалиционните правителства и това

обръща погледите на голяма част от избирателите към ПСР.

Управляващата партия обаче загуби два от главните си козове, с които печелеше предишните избори всеки следващ път с възходящ резултат. Единият е т.нар. свобода на ислямските забрадки. На предишни избори ПСР печелеше гласове като залагаше на картата на „онеправданите забулени жени“, които опозиционните светски партии лишаваха от право да носят забрадки в учебните заведения и държавните институции. Сега обаче носенето на забрадки е свободно, което лиши ПСР от една от силните ѝ карти.

Вторият коз бе икономиката, но някои затруднения в последно време като девалвацията на турската лира я изместиха от предизборната реторика на управляващите.

Партията на националистическото действие (ПНД), втора опозиционна сила в страната, фокусира критиките си към ПСР върху неодобряваната от редица среди сирийска политика. 90% от населението на Газиантеп (турски окръг, който граничи със Сирия) смята, че сирийският проблем е заплаха за страната. 

Прогнозите сочат и увеличение на гласовете за опозиционните партии.

Подкрепата за НРП се движи между 26 и 28 на сто, а за ПНД, която на предишните избори едва прескочи 10-процентовия праг – между 15 и 18 на сто.

В по-голямата си част социологическите проучвания предвиждат ПСР да спечели изборите, но с по-нисък резултат от преди.

В коментар за изборите на 7 юни базираният в САЩ мозъчен тръст „Байпартизън полиси сентър“ (Bipartisan Policy Center) прогнозира, че нито един възможен сценарий след изборите няма да донесе стабилност. Ако кюрдската ПДН не прескочи прага, може да предприеме бурни протестни демонстрации, отбелязва организацията. Американските анализатори прогнозират, че ако ПСР излезе отслабена от изборите, това също няма да осигури стабилност на страната, която ще се окаже под риска от избухване на „крайно леви реакции“.

„Обикаляйте от къща на къща, чукайте на всяка врата, за да спечелите всеки глас, защото е много важен“, прикани Ердоган симпатизантите си на митинг в град Мерсин, една от последните изяви преди 7 юни. Думите му са знак, че предстои труден вот, а предстоящият период на Турция ще бъде начертан от неговия изход.