Изследовател: Цената на глас на изборите - от 100 до 500 лв

 

На тези избори търговията с гласове ще бъде много добре маскирана и трудно уловима, твърди в интервю за в. "Сега" доц. Георги Манолов, който изследва политическия маркетинг, предизборните кампании и финансирането на партиите.

Според него този път, поради огромния обществен натиск и значимостта на изборите, няма да видим директно купуване на гласове, особено сред ромите. Но ще има едни полулегални, модифицирани начини за търговия.

51-годишнияат доктор на политическите науки е ректор е на Колежа по икономика и администрация в Пловдив и преподава и в УНСС. Тези дни излезе от печат последното му изследване "Цената на изборите или как партиите си купуват властта".

Той прогнозира, че на предстоящите избори цената на един глас ще е между 100 и 500 лв. на ръка, съобразно региона.

Избираемо място в листа ще се търгува над 100 хил. лв. На предишните парламентарни избори през 2005 г. тарифата е била между 80 и 100 хил лв., казва доц. Манолов.

Той е убеден, че на изборния пазар се купува всичко - като се започне от избирателя, през обикновен член на СИК до цяла секционна комисия.

В книгата си авторът цитира свидетелства на жена от квотата на НДСВ в СИК, която обяснява как са я натиснали да вземе пари срещу фалшифициране на резултатите чрез търговия с гласове.

"Тъкмо затова депутатите не пожелаха да приемат предложението на неправителствените организации за създаване на преброителни центрове, защото по пътя от СИК до РИК се сменят буквално цели урни с предварително попълнени бюлетини.

Комбината е жестока, защото самите членове на комисии разпределят бюлетините според потребностите на своите партии и спазват обет за мълчание", казва Манолов.

Изследователят смята, че масовият алъш-вериш с гласове по избори се е родил от липсата на правила и санкции. От Освобождението до 1990 г. в България практически няма закон за политическите партии и регламент за финансирането им. А Законът за политическите партии от 1990 г. е легитимира пълния разгул, твърди Манолов.

Той припомня, че този закон даде възможност на българските партии, без да се крият, да се превърнат в класически корпорации, да вършат всякакъв вид стопанска дейност, в т.ч. търговия с петрол, кафе, цигари.

"Периодът от 1990 до 2001 г., когато се приема следващият закон, направи българските политически партии класически икономически субекти. Те не само имаха право на търговска дейност, но и при преференциални условия - не плащаха данъци, мита, акцизи.

И те станаха изключително богати. Затова се разви до такива мащаби търговията с гласове. И в сегашния закон йезуитски е записано, че на партиите се забранява всякаква търговска дейност, но малко по-нататък им се разрешава да преотдават имущество на частни фирми уж за партийни цели..."

Според Манолов този текстът е много измамен, защото позволява на партиите да сключват фиктивни договори, помещенията се водят партийни клубове, а всъщност са чисти кебапчийници, а някъде - и казина.

Като българска специфика при купуването на гласове специалистът посочва, че още в 1901 г. на българските роми със закон е било забранено да гласуват, защото са били най-подкупни по време на избори.

Манолов цитира Димо Казасов, че срещу кило ракия и кило суджук циганите са си продавали гласа.

По-назад във времето Константин Иречек в своя великолепен труд "Княжество България" нарича София по време на избори "отровна готварна".

Според Манолов българската власт е реагирала съвсем адекватно тогава. Още през 1892 г. по времето на Стамболов е приет закон, който въвежда жестоки глоби за търговия с гласове и фалшификация на изборите.

"Ние следваме една неблагоприятна традиция, с тази разлика, че тогава за подкуп са минавали "аби, шаяци, гугли и поясоци", а сега - костюми на "Дзеня" и "Ролман", казва доц. Георги Манолов.

В изследването си той е описал пет ключови канала за незаконно финансиране на партиите с общо 65 незаконни форми.

Това са легалният бизнес, обръчите от фирми, източването на държавни средства, парите от мръсния бизнес с наркотици, плът и оръжие, клиентелистките канали.

"Няма никаква трудност пари от сенчестия бизнес да се преперат през няколко офшорки и да се налеят в легалната или в "черната" каса на една партия. Тези схеми много трудно могат да се хванат, защото се прилага двойно счетоводство.

Никой не може да проследи движението на тези пари. Участниците в схемите пък мълчат до гроб. Не от страх, а защото всички са финансово мотивирани да си траят", казва Манолов в интервюто си за Галя Горанова от в. "Сега".