Ф илмът "Шивачки" на сценариста-режисьор Людмил Тодоров получи пет годишни награди на Националния филмов център (НФЦ): за най-добър филм, за най-добър режисьор, за най-добър сценарий, най-добър оператор - Емил Христов и за женска роля - Елен Колева.
Ивайло Христов беше обявен за най-добър актьор за ролята му във филма "Малки разговори" на режисьора Владимир Краев. Филмът донесе и награда за операторско майсторство на Светла Ганева. За първи път за операторско майсторство бяха връчени две награди.
"Развод по албански" на Адела Пеева спечели отличието за документален филм, а "Парцалът" на Анри Кулев по сценарий на Христо Ганев - за анимационен.
За дебют беше отличен екипът на филма "Валсове и танга в село Бела вода" с режисьор Иван Владимиров.
Ден, след като навърши 52 години, Людмил Тодоров не дойде да си получи наградите
- според БГНЕС - заради конфликт и неизсянени отношения с директора на НФЦ Александър Грозев.
Премиерата на "Шивачки" беше през септември миналата година. Филмът е разказ за три съвсем млади момичета, които идват в София от провинцията да си търсят късмета. Като разбират, че никой не се интересува от шивачки, те са готови да приемат всякаква работа. Големият град им дава шанс да успеят, но всяка трябва да реши готова ли е да плати цената...
След големия успех сред зрителите с "Емигранти", филмовото събитие на 2002 г. - сега Людмил Тодоров пак разказва съвременна история, която сам определя като "колкото драма, толкова и лирична комедия".
Освен портретите на трите момичета - в ролите - Елен Колева, Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска - филмът е пълен със запомнящи се "герои на нашето време".
А Катя, Дора и Елена са модели за три възможни решения, за три възможни съдби. Да се поддадеш на изкушението, да се съпротивляваш докато останеш без сили или да задълбаеш в бедността, но запазил достойнство.
Катя (Виолета Марковска) се поддава на изкушението и става любовница на сводник (в ролята Юлиян Вергов).
Дора (Александра Сърчаджиева) се оплита безнадеждно в любовен триъгълник със семеен мъж (Асен Блатечки) и прави опит за самоубийство.
Съдбата се оказва сякаш по-благосклонна само към Елена (Елен Колева) и тя се сприятелява с музиканта Захари (Филип Аврамов), който се опитва по някакъв начин да "стопли" премръзналото им и мизерно всекидневие.
Елена приема ролята на спасител и се опитва да промени живота на двете си приятелки, като ги накара да стъпят, този път здраво, на земята и да подредят объркания пъзел на битието си.
В крайна сметка те успяват да се измъкнат от омагьосания кръг и Дора и Елена наистина започват работата като шивачки в цеха на един грък, а пък Катя става негова съпруга.
Освен трите непознати за широката публика млади актриси във филма участват и Йоана Буковска - в ролята "мадам" - собственичка на съмнително заведение, и Нона Йотова - като фолкпевица.
И в този филм изключителна е работата на оператора Емил Христов, а музиката е на Антони Дончев.
Людмил Тодоров казва за своя филм: "Днес в нашата страна има огромна група млади хора, които напускат родните си места в провинцията и идват в София, в други големи градове, за да търсят работа, препитание или просто по-добър живот. Никой обаче не проявява внимание към тях, никой не се интересува от съдбите им, нито се пита какво се случва в душите на тези млади хора. Именно безразличието, незаинтересуваността към техните истории, драми или дори трагедии ме провокира да говоря за тях и да направя този филм."
Сценаристът на 27 игрални и над 50 анимационни и документални филма Анжел Вагенщайн
получи наградата за цялостно творчество и я посвети на стачкуващите сценаристи от Холивуд, за които каза, че и в най-трудни времена са били съвестта на Америка.
За цялостно творчество бяха наградени и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков,
винаги работили заедно.
Много филми на този тандем са имали проблеми с властта и цензурата, а "Понеделник сутрин" (1966) трябваше да чака над 23 години, за да доживее премиера пред публика.
Акташева и Писков са автори и на "Бедната улица" (1960), "Смърт няма" (1963), "Лавина" (по Блага Димитрова, 1982) и др.
Церемонията за обявяване на наградите за трети път става в деня, в който през 1914 г. е прожектиран първият български филм "Българан е галант" на Васил Гендов. Тържеството винаги е в салона на театър "Българска армия", защото навремето там е бил най-известният киносалон в София - "Роял".
